Канари и канарчета

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d0bad0b0d0bdd0b0d180d0b8 d0b8 d0bad0b0d0bdd0b0d180d187d0b5d182d0b0

За значението на името Канарии има три версии, първите две от които са „надживяни“, „преодолени“, а третата, „задълбочената“, се е циментирала като непоклатима аксиома. Без съмнение, „Канарии“ не произхожда от „canard”, френското название на патицата. Съгласна съм, че не идва и от яркоцветните канарчета, които дълго време са били ценна островна стока, изнасяна за Европа – логиката е обратна, думата „канарче“ е производна от Канария. Но, уви, ще се наложи да оборя и такъв авторитет като Плиний Стари, който извежда името на архипелага от словото „canis”, куче – общоприетата версия, над която никой повече не се замисля.

Канарските острови са били известни още от древността. За тях са писали Омир, Хезиод, Диодор Сицилийски, Помпоний Мела, Сенека, Плиний Стари, Плутарх, Клавдий Птолемей. Нещо повече, името Канария е било известно на някои древноримски автори, които са се опитвали да го обяснят. През XIV век. архипелагът е преоткрит от европейските мероплаватели, а по-късно е завладян от испанците, които се отнасят към местните жители с познатата конквистадорска свирепост. Народът, обитаващ от прадревни времена островите Гран Канария и Тенерифе – непокорните гуанчи, високи, руси и светлооки, носители на уникална култура и свободолюбив дух, е почти изтребен физически. Неговите оцелели потомци изгубват своята историческа памет и се смесват с общото население от другите островни етноси и с колониалните пришълци.

Днес, когато алтернативната история безапелационно сочи Канарските острови като част от потъналата Атлантида, а официозната подло мълчи, гуанчите празнуват триумф постмортем, a името на архипелага гърми в Интернет. Всички се силят да го обяснят… и всички стигат до няколкото известни цитата от „Естествена история“ на Плиний Стари, с които неминуемо се съгласяват. Даже видният изследовател Николай Непомнящий, автор на ерудирания труд „Последните атланти“, посветен на гуанчите, благочестиво се уповава на казаното от римския авторитет.

В книга V от „Естествена история“, разглеждаща Африка, Плиний Стари съобщава, че Светоний Павлин, пръв от римските пълководци, се е добрал до земите оттатък Атлас, „до реката наречена Гер“, „през пустиня от черен пясък, където понякога се появявали изгорени скали. Жителите на съседните на тази планина (Атлас) гори, се наричат канарии, защото като кучета („canis”) ядат част от вътрешностите на дивите животни“. По нататък Плиний Стари добавя, че нумидийският цар Юба II (I в. пр. Хр. ) е извършил пътешествие до „островите на Мавритания“, за които „няма точни слухове“, но „неотдавна стана известно, че те лежат срещу земите на автололите, те са открити от Юба, който отворил на тях работилници за боядисване на тъкани с гетулски пурпур“.

Плиний изброява няколко острова, между които о. Канария, наречен така заради „множеството кучета с огромни размери, две от които били доставени на Юба; там можело да се забележат следи от съоръжения…“. Плиний изброява плодните дървета на благодатния остров и споменава, че Юба е отвел със себе си в Африка кучетата от тази особена островна порода.

Преди да разтълкувам казаното от римския писател относно името на остров Канария, ще отбележа три изключително интересни елемента в неговото съобщение. „Изгорените скали“, които се появяват понякога „в пустинята от черен пясък“, ме карат да мисля за следите от катаклизма, предизвикал окончателното потъване на Атлантида ( смята се, че то е станало на няколко етапа в продължение на хилядолетия ). Територията „ оттатък Атлас“ съответства точно на ширината на Канарските острови – част от изгубения континент. Другият интересен за нас, българите, факт е, че автололите, според обяснението на Плиний в същата книга, са част от гетулите, които практически владеят цялото пространство от Либия до Атлас и атлантическото крайбрежие на Мароко, делейки се на няколко, произхождащи един от друг народи – баниури, автололи, несими. Техни царе са Бокх и Богуду, от чието име „Далечна Мавритания“ носи названието Богутиана. Според съвременната историческа наука гетулите са предците на берберите, туарегите и кабилите. Гетули – гети, кабили – Кабиле (Тракия): имаме над какво да се замислим.

И третият елемент, разбира се, е съобщението за „съоръженията“ на Канария, докато на друг остров от архипелага, о. Юнония, според Плиний, се е намирал „малък храм, изграден от камък“.

А сега за фамозните кучета. Дали наистина Canaria ще рече "кучешки остров"?

В италианските тълковни речници намираме понятието “cannuri” или “kannuri”, което означава „западноафриканските народи на запад от езерото Чад“. Езерото Чад се намира почти в центъра на северната половина на африканския континент, така че указаната територия подлежи на уточнение. Интересното обаче е, че в италианския език двойното „n“ съответства на “mn” в латинския. И тук на помощ ни идва Клавдий Птолемей („География“ кн. 4), цитиран в съчинението на Н. Непомнящий, който пише: „У Птолемей намираме упоменаване на областта „Ганария“, разположена… на ширината на най-западния остров от канарската група. Там (според Птолемей) са живели племена, наречени „камнурии“, същите каквито са и канариите.

Древните автори привеждат названията на народите, живеещи по атлантическото крайбрежие на Мароко:

“Canarii, Perois, Pharusiens”. “Ganar” – продължава Н. Напомнящий – „е родовото име, дадено от западноафриканския народ волоф на берберските племена, живеещи на север от река Сенегал“.

Странно, но Непомнящий не прави основното заключение, че щом според Птолемей понятията „камнурии“ и „канарии“ са идентични, следователно в името на Канарските острови без колебание можем да разпознаем словото „камък“, „скала“, „канара‘, а в древните жители на архипелага – планинци, обитатели на скалите и върховете, защото островите са най-високите точки – планинските върхове – на потъналия континент. Странно, а всъщност няма нищо странно – Непомнящий е руснак, знае думата „камень“, камък, но не му е извесна думата „канара“, за да направи връзката. Оцелелите планинци от Атлантида са се разселели по атлантическото крайбрежие на Африка, не само в близост до Атлас, но и далеч по-надолу – до река Сенегал, естествената граница между днешните Мавритания и Сенегал. Във времената на древния Рим, тя е бележила граничната черта между белите и черните африкански народи и географската ѝ ширина действително съответства на тази на езерото Чад. Но ако потомците на атлантите са смесили с гетулите в областта на Магреб и на юг от Атлас, то следователно и в цяла Северна Африка – от Атлас до Либия, обитавана от гетулите ( „прадеди на бербери, туареги, кабили“), можем да търсим следи от атлантско присъствие. И ги намираме – в т. нар. Гарамантида, величествената империя, за чиито паметници, покрити сега от сахарските пясъци, тепърва ще се говори. Оставяме настрана Египет, тази малка Атлантида, чиито начала ако се съди по възрастта на Сфинкса, са положени още преди бездната да погълне континента-майка.

Наблягам на свидетелството на Плиний Стари, че не Юба II и придружаващите го нумидийци, са дали името на о. Канария ( днес Гран Канария ), а са го „открили“ вече назован така, явно с името дадено му от коренното население и произхождащо от местния език. Това, население идентично с гуанчите от Тенерифе, на Канария се е наричало „канарии“.

Ако думата „канарии“, етноним на коренното население на архипелага, е така абсолютно тъждествена по смисъл и звучене, с българското слово „канара“, значи това е изключително важно откритие за нас, българите. Тя не е случайна дума, а името с което се е самоназовавал цял един прадревен народ ( смятан днес за потомък на атлантския ). Това е термин, който е представлявал неразрешима главоблъсканица за поколения изследователи. Това е езиков сфинкс, чиято загадка не е разбулил самият Плиний. И този сфинкс разкрива сега тайната си само чрез българския език.

Самото понятие „камък“ е ключово за човешката цивилизация, то е еманация на земната твърд, една от четирите основни стихии на Мирозданието, така че словото, с което е обозначено в даден език, също не е случайно. Пълната тъждественост между думите „камъни“ ( в българския език ) и „камнурии“ ( в гетулския или може би дори в атлантския) е много важен симптом за езиково родство.

Твърди се, че езикът на гуанчите – „канариите“ е мъртъв навеки. Ако обаче на Гран Канария и Тенерифе отиде някой български изследовател, който знае какво търси, сигурно ще открие следи от този език – имена на царе, топонимия, надписи в пещерите. В случай, че медицинският екстремизъм, който цели да ни затвори в концлагери, изобщо някога позволи на хората да пътуват и да правят културни открития.

Засега на флага на Канарския архипелаг, от двете страни на щита със симетрично подредените седем острова, стоят в хералдическа поза две кучета. Грешка на Плиний Стари. На знамето, развяло се над върховете на Атлантида, трябва да се възвисява само една величествена Канара – символ на вечността.

Автор: Милена ВЪРБАНОВА

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Японците създадоха неутрализатор на паметта, подобен на устройството от филма "Мъже в черно"

0 (0) Процесът на прехвърляне на информацията, получена в мозъка от краткосрочна към дългосрочна памет, се нарича консолидация и ви позволява да консолидирате всяка информация, идваща отвън за дълго време. За да може човек да забрави някакво събитие, просто трябва да прекъснете процеса на консолидация. Учени от университета в Киото […]
d18fd0bfd0bed0bdd186d0b8d182d0b5 d181d18ad0b7d0b4d0b0d0b4d0bed185d0b0 d0bdd0b5d183d182d180d0b0d0bbd0b8d0b7d0b0d182d0bed180 d0bdd0b0

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.