НИМ продължава проучванията на Букелон – ловната крепост на императори и султани

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d0bdd0b8d0bc d0bfd180d0bed0b4d18ad0bbd0b6d0b0d0b2d0b0 d0bfd180d0bed183d187d0b2d0b0d0bdd0b8d18fd182d0b0 d0bdd0b0 d0b1d183d0bad0b5d0bb

След едногодишно прекъсване, през 2021 г. продължиха археологическите разкопки на крепостта Букелон, край с. Маточина. Проектът предвижда да се установи стратиграфията, хронологията на обекта, трасето на късноантичната крепостна стена и съотношението ѝ със средновековната кула.

Проучен е сектор от представителна сграда, градена в opus mixtum, с вход от изток. Подовото ѝ ниво е върху хоросанова замазка, над която е имало тухлена или мраморна настилка. Откритата над него битова керамика подсказва датировка IV – V в.

В пет сектора по източния и западен склон на платото са проучени участъци от късноантичната крепостна стена. В една от контролните траншеи, непосредствено пред външната страна на късноантичната стена, бе разкрито трасе от по-ранна крепостна стена, чиито лица са от едри, едностранно одялани каменни блокове. Дебелината ѝ достига до 2,15 м. На този етап на проучванията ни, най-ранната дата за нейния градеж е V в. пр. Хр.

В една от контролните траншеи бе разкрито кръгло каменно съоръжение със старателно оформени външни лица. Подът във вътрешността му е върху пласт от нивелирани дребни камъни. Засега не можем да се определи предназначението му. Насипът около него съдържа фрагменти от битова керамика, глинени лампи, стъклени съдове от IV – V в., както и шлака.

Продължиха и проучванията около кулата. От източната ù страна е разкрита още една крепостта стена, дебела 2,30 м, на фуга към външното лице на късноантичната стена и застъпена от средновековната кула. Не е изключено именно тя да е изградена през средновековието и да е синхронна на кулата.

Изследователски екип: научен ръководител гл. ас. д-р Мариела Инкова, ръководител отдел „История на България през средните векове (VII-XVII в.)“ в Националния исторически музей, заместници: Панайот Антонов (Национален исторически музей) и Ирена Русева (Исторически музей – Свиленград), член на екипа: гл. ас. д-р Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей – БАН).

Финансирането е по проект на Националния исторически музей и е осигурено от Министерство на културата и община Свиленград.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Протестиращи ресторантьори блокираха кръстовище в Силистра

0 (0) Кръстовище затвориха в Силистра Представители на хотелиерския и ресторантьорския бизнес, и на фитнес клубовете блокираха кръстовище в Силистра. Протестът им е срещу "хаотичните" действия на здравните власти в борбата за ограничаване на пандемията, съобщава БТА. Според тях в Силистра мерките не бива да бъдат насочени към отделни бизнеси, […]
d0bfd180d0bed182d0b5d181d182d0b8d180d0b0d189d0b8 d180d0b5d181d182d0bed180d0b0d0bdd182d18cd0bed180d0b8 d0b1d0bbd0bed0bad0b8d180d0b0d185

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.