НИМ разкрива тайните на залива Ченгене скеле

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d0bdd0b8d0bc d180d0b0d0b7d0bad180d0b8d0b2d0b0 d182d0b0d0b9d0bdd0b8d182d0b5 d0bdd0b0 d0b7d0b0d0bbd0b8d0b2d0b0 d187d0b5d0bdd0b3d0b5d0bd

Завършиха научните изследователски проучвания в района на нос Чироза, намиращ се до кв. "Крайморие", в град Бургас. В резултат на едномесечната археологическа експедиция, ръководена от проф. д-р Иван Христов бе изяснена планировката и времето на използване на укрепен късноелинистически обект, разположен на едноименния нос.

Освен основи на оградна стена и дълбок ров са открити и основите на масивна многофункционална двуделна кула, заемаща площ около 100 кв. м. Кулата е своебразен прототип на съвременните фарове. От нея са изпращани светлинни сигнали до кораби, пътуващи каботажно покрай Аполония Понтика (дн. Созопол), полуостров Атия (ант. Антея), в посока Анхиало (дн. Поморие) – нос Емине. Като замисъл на функциониране обекта намира паралели с укрепените обекти по западното българско Черноморие: м. Палюра до с. Емона, Кантона на северния бряг на Мандренското езеро; м. Фармакида при гр. Приморско; с. Бродилово, Община Царево; с. Синеморец, Община Царево; с. Равадиново, Община Созопол и с. Извор, Община Бургас.

Разкритият обект на суша попада в границите на по-голям археологически комплекс, който се развива днес и под вода. В миналото, когато водите на Черно море са били по-навътре в залива Ченгене скеле, в югоизточното подножие на нос Чироза, са били изградени поне две постройки, свързани с древно пристанище, разположено пред сегашния подводен риф на Чироза. Проучванията на екипа на проф. Христов след сушата са продължили под вода. Археолозите обръщат внимание на откриването на няколко интересни предмета.

d0bdd0b8d0bc d180d0b0d0b7d0bad180d0b8d0b2d0b0 d182d0b0d0b9d0bdd0b8d182d0b5 d0bdd0b0 d0b7d0b0d0bbd0b8d0b2d0b0 d187d0b5d0bdd0b3d0b5d0bd 1

На първо място това е каменен гръцки щок. Той представлява блок с дъговидна форма и правоъгълно сечение. Откритият щок е бил част от т. нар класическа дървена котва. Котвата има за основа дървен ствол, в чийто долен край са прикрепени под остър ъгъл две дървени лапи. В горната част е закрепен въпросния каменен щок, чиято цел е да наклони котвата така, че една от лапите да се забие в морското дъно. За разлика от каменните котви, дървените котви с каменни щокове са използвани на гребно-ветроходни кораби с по-голяма водоизместимост и възможност да се предвижват бързо благодарение силата на вятъра. Тези кораби рядко са навлизали в малки заливи. Те са пускали своите котви в открити места, най-често пред морските носове, какъвто е случая с нос Чироза. Най-ранните изображения на каменен щок върху аполонийските монети се датират за VI в. пр. Хр.

Друг предмет, на който археолозите обръщат особено внимание е каменна бойна топка, извадена от водата в края на подводния риф. Тя е част от колективна находка от сходни предмети, които се събират от предходния археологически сезон. Топката тежи 8, 6 кг и е с диаметър 18 см. В античния свят са познати редица случаи, при които в армейските контигенти има специални войници, които мятат каменни ядра и такива, които използват обсадни машини, изстрелващи по-тежките камъни. Смята се, че първообраза на тези машини бил изобретен през 399 г. пр. Хр. Като паралел на ядрата от Ченгене скеле можем да посочим бойните топки от: укрепения елинстически обект Фармакида до гр. Приморско; гетската столица Хелис , Севтополис, тракийската резиденция на връх Кози грамади в Средна гора и римската крепост Харакс разположена на нос Ай Тодор на южното крайбрежие на Кримския полуостров.

d0bdd0b8d0bc d180d0b0d0b7d0bad180d0b8d0b2d0b0 d182d0b0d0b9d0bdd0b8d182d0b5 d0bdd0b0 d0b7d0b0d0bbd0b8d0b2d0b0 d187d0b5d0bdd0b3d0b5d0bd 2

Тазгодишната подводна експедиция успя да добави нови данни за използването на залива Ченгене скеле в корабоплаването. До скоро историята на този залив е била илюстрирана само от писмените сведения на пътешествениците от XVII-XIX век като Евлия Челеби, граф. П. Толстой, Жан Белен, Шарл дьо Пейсонел, Жан-Батист дьо Шевалие и Хенри Диърборн.

Откритите през миналата година от проф. Христов и д-р Найден Прахов стъклени съдове от XVIII век (вероятно от потънал при буря кораб) допълнително маркират използването на залива в по-късни исторически периоди. Оказва се, че в залива Ченгене скеле има следи от товарно-разтоварни дейности и съпътстващо корабоплаване през Античността и Средновековието.

Новите морски експедиции на НИМ през този археологически сезон финансирани от Министерство на културата ще бъдат в археологически резерват Калиакра и полуостров Св. Яни под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова до Ахтопол. Екипът на проф. Иван Христов ще продължи през есенните месеци разкопките на остров Св. Тома и византийския град Хрисосотира до гр. Черноморец.

Колективната изследователска работаа в залива Ченгене скеле на археолозите от Националния исторически музей и Регионален исторически музей – Бургас се осъществиха благодарение на финансовата подкрепа на Община Бургас.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Пеканов: Публичните инвестиции трябва да дойдат, за да отключат и частните

0 (0) В глобалния XXI век е важно партньорството между страните в нашия регион да се развива. Трябва да търсим как да бъдем по-силни заедно и такива проекти в сферата на цифровата, на енергийната и транспортна свързаност са важни. Радвам се, че това събитие се случва, защото смятам, че всички […]
d0bfd0b5d0bad0b0d0bdd0bed0b2 d0bfd183d0b1d0bbd0b8d187d0bdd0b8d182d0b5 d0b8d0bdd0b2d0b5d181d182d0b8d186d0b8d0b8 d182d180d18fd0b1d0b2

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.