Сцила и Харибда – чудовища или машини?!

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d181d186d0b8d0bbd0b0 d0b8 d185d0b0d180d0b8d0b1d0b4d0b0 d187d183d0b4d0bed0b2d0b8d189d0b0 d0b8d0bbd0b8 d0bcd0b0d188d0b8d0bdd0b8

Ядрото на тази статия кристализира, докато размишлявах над името на Сцила, шествратото чудовище от „Одисея“. „Сцила“ е латинското произношение, на „древногръцки“ то звучи като „Скила“ и силно напомня „скала“. В съвременния италиански език думата е почти същата – „scoglio”. Но истинктът ми сочеше, че главното у Сцила е не скалата, на която стои, а шестте ѝ шии. Ако словото „Сцила“ бъде прочетено по правила на италианския език, ще се получи „шила“, защото звукосъчетанието „sc” пред мека гласна преминава в „ш“. В старинния български език „шил“ е една разновидност на по-разпространената форма „шия“. А на санскрит „шила“ означава „жила“, „сухожилие“. Това е значението на името на чудовището Сцила, което според Омир има

…шест шии и върху всяка

страшна глава се надига

с по три реда зъби на челюст.

И внезапно подскочих – Сцила не е живо същество, Сцила е машина!

Да проучим пълното описание, което прави Омир в „Одисея“ на това морско страшилище. В Дванадесета песен на поемата, Кирка, чертаейки пред Одисей и другарите му изпълнения с перипетии път, който им предстои да изминат, набляга на главната опасност: Сцила и Харибда, две ужасни чудовища, отстоящи „на изстрел“ едно от друго и намиращи се в близост до подвижните скали – Планктите. Сцила обитава, по-високата от двете мрачни скали стърчащи вляво от Планктите:

Гладка е в края скалата, издялана сякаш нарочно.

А посред скалата пещера се тъмнее дълбока,

зинала страшно към Запад, към Ереб. Натам насочете

вашия кораб извит, благороден герой Одисее.

Даже и пъргав стрелец от извития кораб не може

гърлото на пещерата от лък със стрела да достигне.

Там в пещерата живее ужасно пискливата Сцила.

Тя по гласа си прилича на паленце новородено,

но е самата ужасно чудовище. Който я види,

няма доволен да бъде, дори божество да я срещне.

Има дванадесет крака, дванадесет все уродливи,

вият се над раменете ѝ шест шии и върху всяка

страшна глава се надига с по три реда зъби на челюст,

яки и остри, безбройни, набъкани с черна отрова.

До половината скрита, стои в пещерата дълбока,

а из ужасната яма навън си показва главите.

С тях край скалата се взира и риби под нея нагълтва,

кучета морски, делфини, а още чудовища едри

из неизбройното стадо, което пасе Амфитрита.

От мореходците никой не се е похвалвал, че с кораб

там без вреда е минавал. Със всяка уста тя му грабва

от тъмноклюния кораб по мъж и го вътре завлича.

Но от думите на Кирка, а по-късно и от премеждията на самия Одисей, става ясно, че Сцила все пак е по-малката беда. Под втората скала, по-ниската, намираща се „на изстрел“ разстояние от тази на Сцила, където „зеленее висока смокиня с разлистени клони“, дебне още по- ненаситната Харибда. Под скалата си тя засмуква морската вода и всичко, което плава по вълните:

Сърба под нея Харибда богинята тъмни потоци.

Три пъти в ден ги избълва и три пъти в ден ги насърбва.

Ужас! Тежко ти оттам, ако минеш, когато ги сърба.

Кирка предупреждава Одисей, че трябва да се промъкне в близост до Сцила, защото е за предпочитане да изгуби шестима другари, отколкото всичките – ведно с кораба.

По-нататък в песента, Омир „скъсява перспективата“ и ни дава още по-подробно описание на феномена, видян вече с очите на самия Одисей, наяве оказал се „между Сцила и Харибда“. Ще цитирам и него, с оглед на обяснението, което ще направя.

Ето че плавахме вече през тесния проток.

Вляво заплашваше Сцила, Харибда богинята вдясно,

ужас! – тя гълташе жадно солените морски потоци.

После изригваше всичко, водата клокочеше страшно,

сякаш котел върху огън пламтящ, а обилната пяна

стигаше до върховете на двете скали. И когато

сръбнеше още веднъж тя солените морски потоци,

нейното гърло пред нас се разтваряше цяло. Скалата

страшно гърмеше, отдолу кипеше по черното дъно

пясък и тиня. Обхвана другарите бледият ужас.

И докато от Харибда очаквахме своята гибел,

спусна се Сцила и грабна от вития кораб шестима

мои другари, и то най-добрите в мощта и ръцете.

На Одисей е съдено повторно да се озове в компанията на Сцила и Харибда, при това съвсем сам и нощем подир гибелта на своите другари, наказани заради светотатствения пир с „гойните стада“ на Хелиос на остров Тринакрия. Двойният му опит с тия морски чудовища, го прави най-достойният за доверие свидетел на античността – шегувам се, разбира се.

Смятам, че тези описания съдържат достатъчно детайли, които дават основание на съвременния човек да разпознае в Сцила, Харибда и Планктите, не отделни морски чудовища, клечащи в засада, а единен индустриален комплекс. Дължим го на изключителната добросъвестност и точност на Омир, чието свидетелство е по-ясно от технически паспорт. Подвижните скали – Планктите, са подвижни платформи. Сцила представлява някакъв мощен ескаватор с дванайсет основи (нозе), шест стрели (шии) и шест кофи (глави) с яки зъбци, които загребват материал от дъното на морето. Ттози ескаватор или система от ескаватори е свръхсъвършен, защото макар че металната му конструкция е огромна, шумът, който издава, е сравнително слаб – „като на паленце новородено“. Омировото сравнение е невероятно точно – металическото скриптене наистина наподобява скимтене на малко кученце. Но Сцила може да бъде и „ужасно писклива“ – вероятно когато стрелите (шиите) извършват по-сложни движения. Ескаваторът е монтиран в дълбока пещера – изкуствен отвор в скалата, която от своя страна е „ издялана сакаш нарочно“. Кофите изсипват материала в тази „пещера“ и започва обработката му. За целта отдалечената на „изстрел“ Харибда засмуква вода, за да промие суровината, а след това изхвърля водата обратно. Този процес на засмукване и на избълване от Харибда се извършва трикратно през деня, но от повторния кошмарен опит на Одисей, след гибелта на кораба му, се уверяваме, че той продължава и през нощта. Докато Харибда функционира, скалата ѝ „страшно гърми“. Това ме кара да мисля, че както скалата на Харибда, така и тази на Сцила, не представляват естествени образувания, а са индустриални здания. Показателен детайл е „черната тиня“, която се разкрива на дъното на ямата при „засърбване“ на водата. Явно става дума за добив и преработка на ценни суровини от морското дъно. Нито Сцила, нито Харибда поглъщат кораби и човеци нарочно и целенасочено, те загребват и смилят всичко, което се намира във водите „ на тесния проток“. Това още повече ги отдалечава от придавания им хилядолетия наред образ на плътоядни чудовища. Те са безстрастни и неумолими машини, програмирани от свръхтехнологична цивилизация, която и в омирово време продължава отчасти да съществува. Кои обаче са представителите на тази цивилизация?

Сцила е дъщеря на морския бог Форкас и на могъщата нимфа Кратеида. В стремежа си да предпази Одисей от жестове на безсмислен героизъм, Кирка му втълпява, че чудовището е „останало безсмъртно“, че „бегът е единствено средство“ за спасение от него и че миг забавяне ще означава нови шест жертви.

Бързо отплавай оттам и на помощ зови Кратеида,

майката, дето е Сцила, човешката напаст, родила.

Тя ще попречи на Сцила повторно връз теб да се спусне.

Тоест Кратеида – ни повече, ни по-малко – ще натисне бутона в командния пункт и ще стопира ескаватора.

От понятието за „власт“ ли иде името Кратеида? Бащинството на почти всички чудовища „от новото поколение“ се приписва на Форкас, син на Понт и Гея. За т. нар. „Понтийска култура“ напоследък се говори много – тя процъфтява преди Потопа и огнищата ѝ продължават да искрят няколко века подир него, вече раздробени и бавно гаснещи. Излишно е да кривим душите си, тя е връстница и неразделна част от глобалната атлантска цивилизация. Оцелелите синове и щерки на Посейдон (Атлас) – исполини и нимфи – са отлично осведомени както за машинариите на Форкас, така и за технологичните чудеса, произведени в лабораториите на Запад от Херкулесовите стълбове. Но в омирово време чадата на Посейдония – Калипсо, Кирка – живеят все по-изолирани и разпръснати, преминали са в някакъв стадий на индивидуално, а не на обществено съществуване – и постепенно техническите достижения на тяхната чезнеща култура се превръщат в изплъзващи се от контрол метални франкенщайновци, заплаха за новото човечество.

Из "Атланти и чудовища", автор Милена ВЪРБАНОВА

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Любомир Дацов: Няма основание да не се увеличат пенсиите

0 (0) На първо място бюджетът осигурява услуги и ако има дискусия, тя трябва да бъде как с парите, които плащаме от данъци, да получаваме по-добри и по-качествени услуги, коментира в предаването „Тази сутрин“ Любомир Дацов – бивш министър на финансите. „Пари има, бюджетът е на превишение един месец преди […]
d0bbd18ed0b1d0bed0bcd0b8d180 d0b4d0b0d186d0bed0b2 d0bdd18fd0bcd0b0 d0bed181d0bdd0bed0b2d0b0d0bdd0b8d0b5 d0b4d0b0 d0bdd0b5 d181d0b5 d183

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.