Борисов и завоят към политическото средновековие

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d0b1d0bed180d0b8d181d0bed0b2 d0b8 d0b7d0b0d0b2d0bed18fd182 d0bad18ad0bc d0bfd0bed0bbd0b8d182d0b8d187d0b5d181d0bad0bed182d0be d181d180

Борисов е суеверен, но все пак е светски човек. И по принцип не гледа в средновековна посока. Сега обаче, притиснат до стената, пред него има само две възможности: кейнсианско харчене и завой към средновековното дясно.

Коментар от Даниел Смилов:

Кризата с коронавируса направи съвсем отчетлива следната дългосрочна тенденция в десния политически спектър. В икономически план всички развити държави предприеха масивна държавна подкрепа за икономиката. И САЩ, и ЕС вече изразходиха и планират да изхарчат трилиони публични средства, за да стимулират своите стопанства. Както и да се облича идеологически, тази политика е модерна интерпретация на идеите на Джон Мейнард Кейнс – вдъхновител на Рузвелт в САЩ и на следвоенното възстановяване в Западна Европа. Сега просто всички отново са кейнсианци и в това отношение няма голяма разлика между Тръмп и Байдън, Джонсън и Стармър, Меркел, Макрон, Путин и Ердоган.

Към тази група може да добавим и Бойко Борисов и ГЕРБ, които предложиха първия от десетилетия насам истински кейнсиански бюджет на България. В него има сериозно поемане на нов публичен дълг, увеличен бюджетен дефицит и разходи за социални дейности. Раздаването на пари на калпак с цел стимулиране на потреблението намира различни изрази в този бюджет, но не е изключено българите (както и много други европейци) в някой момент да започнат да получават пари директно в сметките си за смекчаване на ефектите от кризата. Където всички, там и гол Хасан, както се казва.

Като Барон Мюнхаузен

Не е ясно дали тази Барон Мюнхаузенова стратегия – да се издърпаш от икономическото блато сам за косата с повече харчене – ще е успешна: времето ще покаже. Но така или иначе светът, а и в частност България, няма друга стратегия за справяне с кризата. Правителството след Борисов също ще предприема подобни мерки, като надеждата е в тях да има повече дългосрочна мисъл за решаване на структурни проблеми и по-малко желание за предизборно предразполагане на електората. Два примера са достатъчни в тази посока. Вместо да се раздават социални помощи на богатите (наравно с тези за бедните) и да се дават по 50 лева на всички пенсионери, кейнсианската ситуация би могла да се използва за дългосрочни смислени реформи в социалната и пенсионната сфера. Вместо това ГЕРБ решиха да дадат предизборен рушвет на възможно най-голям кръг от потенциални гласоподаватели.

Възприемането на кейнсианските идеи от страна на десни партии безспорно води до политическо обезличаване на някои от тях. Още повече, че поне в Източна Европа се наложи и всеобща политика на ниски (и плоски) преки данъци, която трудно ще бъде ревизирана сериозно в бъдеще. Дори тези, които предлагат отмяна на плоския данък в България, имат предвид по-скоро малки корекции: въвеждане на необлагаем минимум (което е цивилизовано и необходимо допълнение) и вкарването на малко по-високи квоти от около 15% на високите доходи (което е по-спорна мярка с неясен нетен ефект). Дори с такива корекции България би си останала страна с много ниски преки данъци в сравнителен план.

Това са реалните ограничения, в които съвременната политика се разгръща. И десни, и леви партии трябва да се съобразяват с тези ограничения. Нито десните могат да се откажат от кейнсианските програми, нито пък левите могат да наложат политика на високи данъци.

За лидери с голяма тежест и авторитет, като Ангела Меркел например, тези ограничения не са голям проблем. Хората ги разпознават като принципни, последователни и добри управленци, а в кризисна ситуация доверието към тях расте. Те успяват да обединят обществото около собствените си програми и да направят и малките икономически разлики със своите опоненти политически значими. В крайна сметка дори в една кейнсианска среда десните може да са по-пестеливи и по-загрижени за дългосрочната финансова стабилност от левите.

В общества като САЩ, Полша, Унгария и други конвергенцията на десните и левите в икономиката имаше обаче и друг ефект: завой на някои десни партии в средновековна посока. Политици като Тръмп и Качински заложиха на максималната обществена поляризация и тъй като тя не е възможна в икономиката, те избраха културната сфера за отличаване от центъра и лявото. Така се стигна до намигванията на Тръмп към белите супремасисти (от които той се разграничи открито едва наскоро), ескалацията на конфликтите между мнозинство и малцинства, полуприкритата хомофобска реторика, пълната забрана на абортите в Полша и възможната отмяна на "Roe v. Wade" (делото, легализиращо абортите) в САЩ и т.н.

Спорно е дали Тръмп и компания се появиха, защото хората изведнъж станаха консервативни от почти средновековен тип. Или пък обратното – политици като Тръмп, разчитащи на поляризацията като компенсираща стратегия за липсата на идеология и управленски опит и умения, създадоха търсене за един дълбок и провинциален по своя характер социален консерватизъм. Факт е обаче, че в редица общества политическата надпревара беше изместена от подобни политици в културната сфера: те станаха защитници на историята на нацията, на паметниците ѝ, на сексуалната ѝ идентичност и репродуктивния ѝ потенциал. “Културният” завой надясно не е нещо повече от етнизация, биологизация и връщане на религията директно в политика. А това са маркери на политическото средновековие, с които светът всъщност беше скъсал след Просвещението или поне след Втората световна война. Тази раздяла обаче може и да се окаже само временна.

А в България?

Къде е България в тази обща картина? Ключово за разбиране на нашето място в нея е случващото се в ГЕРБ, а донякъде и в БСП. В европейски план Борисов беше застанал до Меркел и в този смисъл не се присъедини към лагера на средновековното дясно: Орбан, Салвини, Качински, Льо Пен, Вилдерс и т.н. В домашен план обаче той прикотка “Обединените патриоти” и дори сигурно обмисля да се яви на следващите избори заедно с тях. Домашният завой към средновековното дясно започна с отстъплението на ГЕРБ за Истанбулската конвенция и навярно ще ескалира до опити да се блокира пътят на Северна Македония към ЕС.

По вътрешни убеждения Борисов не е средновековно десен – той е суеверен, но все пак светски човек. Но и Тръмп всъщност е един нюьоркски бонвиван, за когото няма особено значение дали държи Библията нагоре или надолу. Проблемът е, че поставени до политическата стена, подобни хора са в състояние да се обърнат за спасение към средновековното дясно.

А Борисов безспорно е до политическата стена. Не са му останали маневри и други ресурси, освен обществена поляризация по “културни теми”. Персонално той е дискредитиран не само в България, но вече и в чужбина. Изповедта на “многото грешки” пред Туск показва, че ЕНП му е дала някакъв временен сертификат за търпимост, който едва ли е със срок по-дълъг от няколко месеца.

В такава обстановка пред него са останали две възможности – кейнсианско харчене на средства и завой към средновековното дясно. Борисов вече използва първата възможност. По отношение на втората е по-колеблив, макар и да тества водата. Едно от нещата, което го възпира да прибегне към този отчаян ход, е, че ЕНП все пак му даде надеждата, че ще може да се договори с тях и за в бъдеще.

А има и друг куриоз в българската ситуация. Ако Борисов сериозно прегърне средновековното дясно, той ще трябва да застане рамо до рамо с Корнелия Нинова, която вече направи завой в тази посока. "Консервативният социализъм” на Нинова е същият този синтез между кейнсианство и скептицизъм към малцинствени права и свободи, водещ до политизация на етноса, религията и сексуалността. В това пространство отскоро се засели и главният прокурор Иван Гешев, чиято дейност не се отличава много от тази на политическите партии. Той пък се дефинира като “християнсоциалист патриот” – тоест, леви икономически политики, съчетани със социален консерватизъм от религиозен тип и с национализъм. Съдържателно “средновековното дясно”, “консервативният социализъм” и "християнсоциалният патриотизъм” са едно и също нещо. С различни нюанси, етикет и опаковка.

От какво има нужда България сега

Полузавоят на ГЕРБ в тази посока отваря сериозно място за просвещенското дясно, което стъпва на след-средновековни ценности: правовата държава и правата на хората, уважението към институциите с граждански и светски характер, свободната пазарна инициатива, експертността и благоразумието. България има нужда и от просвещенско дясно, и от просвещенска левица, а предстоящите избори са възможност за тяхното утвърждаване. Възможност, която не бива да се пропуска.

Уведомете за фалшива новина

ajax loader

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Частните болници искат отмяна на забраната за планов прием и операции

0 (0) От Националното сдружение на частните болници излязоха с декларация, в която предлагат на министъра на здравеопазването да отмени наложената забрана за планов прием и планови операции. Според лекарите и сестрите не са налице предпоставките за налагане на такава мярка, от която могат да пострадат твърде много хора. „Считаме […]
d187d0b0d181d182d0bdd0b8d182d0b5 d0b1d0bed0bbd0bdd0b8d186d0b8 d0b8d181d0bad0b0d182 d0bed182d0bcd18fd0bdd0b0 d0bdd0b0 d0b7d0b0d0b1d180

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.