Българският пантеон

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d0b1d18ad0bbd0b3d0b0d180d181d0bad0b8d18fd182 d0bfd0b0d0bdd182d0b5d0bed0bd

На 20 и 21 август 1874 година се състояло събрание на Българския революционен централен комитет. То трябвало да извади революционната емиграция от летаргията, обхванала я след обесването на Васил Левски година и половина по-рано.

Избран бил нов Централен комитет в състав Любен Каравелов, Христо Ботев, Олимпий Панов, Киряк Цанков и Тодор Пеев. Малко по-късно за заместник на Левски в България бил определен бъдещият министър-председател на България Стефан Стамболов.

Петима от тези шестима души – без Ботев – доживяват Освобождението. Каравелов умира на следващата, 1879 година, от туберкулоза, на 35 години. На толкова умира и Олимпий Панов, героят от Сръбско-българската война. Разстрелян е в Русе за участието си в русофилския бунт през 1887.

Тодор Пеев доживява до 62-годишна възраст и заема различни длъжности в Княжеството. Самоубива се през 1901 година, разочарован от следосвобожденската действителност.

Киряк Цанков умира на 56 години от естествена смърт, като преди това прави дипломатическа кариера, за кратко е и министър на външните работи.

За Стефан Стамболов се знае. Умира на 41 години от раните си на 18 юли 1895, след като три дни преди това е посечен в центъра на столицата София от наемни убийци.

На 2 юни почитаме Ботев, но и всички тези хора, дали живота си за България. И мнозина още, загинали без време в млади и силни години.

Средната възраст, до която са доживели тези шестима от най-изявените дейци на българската национална революция, цветът на нацията по онова време, е 42 години. От естествена смърт са починали двама, ако туберкулозата се брои за естествена смърт. Двама са убити от свои, един се самоубил, за Ботев още се спори. Така изглежда българският пантеон.

Когато революцията победи, идеалистите стават непотребни. И идват „практичните“. И сега е така. Българската политика систематично изхвърля идеалистите и отваря място за „практичните“. Не го казвам като укор или оплакване. Само като констатация.

Но си мисля, че България би била по-различна, ако умеехме да съхраняваме хората, които не мислят само за парата. За съжаление не успяваме.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Българин режисира Кевин Спейси

0 (0) Българин, на име Ивайло Брусовски, е вписан като асистент-режисьор на високобюджетен проект, продуциран от гиганта Нетфликс. Рожденото име на българина е Ивайло Димитров, но още като студент в НАТФИЗ през 90-те години решава да се прекръсти. Убеден в приликата си с Брус Уилис, той променя фамилията си на […]
d0b1d18ad0bbd0b3d0b0d180d0b8d0bd d180d0b5d0b6d0b8d181d0b8d180d0b0 d0bad0b5d0b2d0b8d0bd d181d0bfd0b5d0b9d181d0b8

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.