Д-р Симидчиев пред ФАКТИ: При настоящото ниво на ваксинация у нас е вероятно България да бъде ендемична зона

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d0b4 d180 d181d0b8d0bcd0b8d0b4d187d0b8d0b5d0b2 d0bfd180d0b5d0b4 d184d0b0d0bad182d0b8 d0bfd180d0b8 d0bdd0b0d181d182d0bed18fd189d0bed182

Русия възобновява полетите с България, стана ясно в края на изминалия месец юни. В последните дни у нас кацнаха и първите руски туристи за тази година. Прогнозира се до септември да бъдат извършени над 900 полета от Русия към Бургас, което би могло да доведе хиляди руски туристи до Черноморието.

Възниква обаче въпросът как ще се развие ситуацията с коронавируса у нас, с оглед на това, че "Делта" вариантът на Covid-19 нанася големи поражения в Русия. За да говорим по темата, както и за това очаква ли се следващ пик на коронавирус у нас – кога ще бъде той и може ли да бъде предотвратен, от ФАКТИ се свързахме с пулмолога д-р Александър Симидчиев, народен представител в 45-тото НС и кандидат за народен представител от гражданската квота на „Демократична България“ в изборите на 11 юли.

Разговора четете в следващите редове:

– Д-р Симидчиев, отворихме България за полети от Русия, а знаем, че там "Делта" разновидността на коронавируса нанася тежки поражения, какво смятате на това?

– И в България си имаме "Делта" вирус, секвениран надлежно в нашия Национален център по заразни и паразитни болести. Там вирусите могат да се секвенират. Седем от пробите на хора от градския транспорт в София реално са секвенирани и показват "Делта" варианта, така че той е в България. Нямаше как да го избегнем, за съжаление, въпреки че от около четири месеца говоря по тази тема – а именно, че трябва да ограничим трансграничния внос на "Делта" вирус. Това обаче не се случи, а вече би било трудно.

– Предвид това, че вирусът така или иначе вече го има в България, това отваряне с Русия би ли се отразило негативно?

– Не драматично, не съществено. Но всеки внос на вируса – откъдето и да е, независимо дали е от Русия, Турция, Македония или от някъде другаде, ще се отрази, защото това е трансграничен внос. Ние вече имаме вируса локално и няма да е нещо ново, но ще се внася допълнително инфекция.

За разлика от протиевоепидемичните мерки, които са вътре в държавата, противопандемичните мерки са тези, които се въвеждат между отделните държави, за да се спре разпространението между държавите. Те са не по-малко важни от мерките срещу разпространението вътре в самата държава. От тази гледна точка е важно да имаме адекватен контрол по летищата – с термокамери, с въпросници, както би следвало да е. Не знам доколко колегите, които работят на летищата, правят това ефективно.

Според мен би трябвало да има и независим контрол – пътници, които така или иначе пътуват, част от тях да бъдат използвани като тайни клиенти и да се види работи ли системата, в каква степен човек може да я подмине, да не попълни адекватно нещо във въпросника или да не бъде измерена температурата му например. Трябва да има контрол, за да сме сигурни, че системата работи.

– Каква е Вашата информация относно "Делта" – той по-смъртоносен ли е, по-заразен ли е?

– Със сигурност е в значителна степен по-заразен. За смъртността има противоречиви данни – някои от публикациите говорят, че е с по-висока смъртност, други казват, че е със сходна смъртност. Вирусът ще еволюира, ще се закрепват тези мутации, които са полезни за самия вирус. А това, което е полезно за самия вирус, е той да увеличи разпространяемостта си, леснотата, с която той заразява.

Всички мутации, които досега установявахме – и британския вид, и южноафриканския, и бразилския, всички те бяха свързани с мутации, с повишаването на разпространяемостта. Колегите първоначално се притесняваха дали "Делта" има по-висока смъртност или не, но реално няма как до такава степен да се промени тежестта на болестта. Ние вече знаем доста повече за самата болест, знаем как по-ефективно да бъде лекувана тя и от тази гледна точка смъртността вероятно няма да се повлияе драматично в някаква посока. Може да има леко повишаване, ако се кара малко по-тежко, но това са неща, които все още не са установени с доказателства.

Засега част от данните говорят, че тази мутация е същата по тежест, някои данни пък говорят, че се кара по-тежко. Все още нямаме категоричност в научните данни. Независимо от всичко, това, което имаме като цифрова данна е, че ваксините, които са изследвани срещу "Делта" варианта, защитават 88% спрямо него. В момента ключовото по отношение на стратегическото мислене напред е, че ако ние имаме висока степен на ваксинално покритие, то ще бъдем предпазени от "Делта" варианта в значителна степен – 88% предпазени от него. Много повече трябва да се говори и да се убеждават хората в нуждата от ваксинация, защото това е единственият смислен, безопасен и ефективен начин да се справим с пандемията, независимо от мутациите, които се получават при този вирус.

– Виждаме обаче едни бавни темпове на ваксинация у нас, поне на мен така ми се струва.

– Категорично, да. Не само на Вас Ви се струва, а навсякъде цифровите данни говорят за това, че България много изостава. За съжаление основната причина за това вече не е логистиката на ваксините. Имаме достатъчно ваксини, дори имаме избор – тоест отделният пациент има възможност да избере каква ваксина да си постави. Въпросът е на желанието и на убедеността, с която хората биха си поставили ваксина. За съжаление 10-12 процента, които вече имаме като покритие на населението, са на хората, които бяха убедени още преди това. Тоест те нямаха нужда от убеждаване. Те се ваксинираха и затова сега виждаме едни относително бавни темпове. За останалите хора има нужда от разяснителна кампания, която да може ефективно да ги убеди в ползата от ваксинацията не само в индивидуален план, а и в обществен план. Ние всички трябва да се пазим едни други, защото, когато се ваксинираме, освен индивидуалната защита на човека, който е ваксиниран, ние имаме и т. нар. колективен имунен отговор, така че да можем да бъдем пазени като общество, да пазим и тези, които не биха могли да се ваксинират.

Това за съжаление не се случва. Голямата част от хората, които са по-ниско рискови, си казват „за мен не е толкова рисково, аз нямам нужда да се ваксинирам, ще го прекарам леко“. Де факто този човек не участва в обществения имунен отговор, който е необходим, за да можем да се предпазим от евентуални бъдещи пикове, каквито е много вероятно да има още с отварянето на училищата през септември.

– Ако тези бавни темпове на ваксинация продължат, как би се развила ситуацията с коронавируса, кога очаквате следващ пик?

– Очаквам следващия пик, когато времето започне да става по-хладно, хората започнат да се събират в затворени помещения с относително по-ниска вентилация, което е рисковото за предаване на вируса и тогава, когато учениците се съберат на едно място, тъй като, събирайки се на едно място, позволяват на тази инфекция да се разпространява много бързо. Независимо, че при тях инфекцията не е тежка, по-горните класове – от 8. до 12. клас, когато индивидите са горе-долу с размера на възрастен човек, те могат да разпространяват вируса заради мястото, откъдето излиза той – от устата и от носа.

По-малките деца са много ниски и не се получава толкова ефективен трансфер на вируса. По-малките деца по-малко разпространяват вируса, но при по-големите деца – след 8. клас, е много по-вероятно да разпространяват инфекцията. Отварянето на училищата ще послужи като допълнителен поведенчески фактор, който да ускори пандемичния процес. Виждаме, че този процес още не е угаснал. На дневна база имаме между 80 и 100 заразени души и в момента.

Предаването го има в общността, макар че температурата е висока и не се групираме на закрито. Вирусът не може да се разпространява активно именно заради това, че не се групираме на закрито, но все пак се разпространява. В момента, в който създадем по-добри условия за разпространение – с връщането на учениците в училище и със събирането в закрити помещения в по-голяма степен, ще се подобрят условията за разпространение.

Това, което със сигурност може да се твърди, че ще се случи, е, че ще постигнем нещо, което се нарича ендемия. Ендемията, за разлика от пандемията, е, когато инфекцията остава на определена територия, въпреки че на околните територии тя се заличава. При настоящото ниво на ваксинация в България е вероятно България да бъде ендемична зона. Тоест да бъде зона, която ще остане с циркулираща в общността инфекция, докато съседните ни държави като Гърция, Турция, Румъния, Сърбия ще бъдат с по-високи нива на ваксинация и с по-ниско разпространение. Ние ще бъдем по-светещи в червено, когато поредният есенно-зимен пик започне. Тогава вирусът ще продължи да влияе върху икономиката, върху туризма, върху културата.

– Какво може да се направи, за да предотвратим това?

– Всичко това може да бъде предотвратено в сегашните по-топли месеци, когато вирусът не пълзи толкова бързо. Сега е моментът, в който повече хора могат да бъдат убедени да се ваксинират. Това обаче става с убеждение, не може да стане насила. Трябва да бъдат убедени, а за да бъдат убедени трябва първо да имаме проучване какви конкретни нагласи има в обществото в момента. Трябва да знаем конкретните причини защо хората не желаят да се ваксинират. За да разберем, трябва да се направи социологическо проучване. А след като се направи такова проучване, да се разработи ефективна, емоционална, убеждаваща кампания, която да се направи конкретно за отделните таргет групи.

Групите, които настоящият министър на здравеопазването определи – служебният министър д-р Стойчо Кацаров, бяха правилно подбрани. Възрастните хора с допълнителни заболявания бяха правилно подбрани, защото те са най-рискови от смърт, но не са най-рискови по отношение на разпространение. Затова, когато говорим за превантивна ваксинация, трябва да мислим как групите, които контактуват повече – хората от градския транспорт, хората от обслужващата сфера, хората в туризма, в ресторантите и в звената за обществено хранене, да бъдат ефективно мотивирани да направят необходимото за предпазването ни като общност. Тези таргет групи трябва да бъдат изследвани, при тях трябва да се изработи специфична програма, за да бъдат ваксинирани ефективно, да получат двете дози преди септември месец. Ако те получат двете дози от ваксината преди септември, няма да имаме есенен пик. Ако това не се случи, за съжаление ще си караме поредната есен с мерки.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

ajax loader

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Цветанов: Бившите управляващи вече няма да манипулират вота

0 (0) Сигнали за манипулации на изборните резултати при вота на 4 април са внесли в Районна прокуратура – Бяла Слатина и в ЦИК от Републиканци за България, след като при подадените своевременно, още тогава, сигнали в местната избирателна комисия, не са последвали никакви действия. Това съобщиха на пресконференция в […]
d186d0b2d0b5d182d0b0d0bdd0bed0b2 d0b1d0b8d0b2d188d0b8d182d0b5 d183d0bfd180d0b0d0b2d0bbd18fd0b2d0b0d189d0b8 d0b2d0b5d187d0b5 d0bdd18f

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.