За грубостта

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d0b7d0b0 d0b3d180d183d0b1d0bed181d182d182d0b0

Десети ноември отприщи талазите на грубостта. За да стане тя неразривна част от ежедневието ни. Дотолкова, че вече не ни прави впечатление. За култура на поведението, за етикет, за елементарна учтивост можем само да мечтаем. С грубостта и откритата агресия се сблъскваме почти навсякъде: на улицата, в трамвая, в магазина, в бръснарницата, на работа, в училище, в болницата… Не бих искал да сравнявам сега додесетоноемврийска България с днешната. Тогава също имаше грубост и сравнително ниска култура на поведението / особено груби бяха органите на реда- всъщност те са не по-малко груби и сега, освен че невинаги си вършат работата, за която им плащат, но и стачкуват за високи заплати и пазят само властимащите /, но това, което е сега лично мен ме кара да се срамувам, че съм българин и европеец, е липсата на всякакво уважение, да не говорим за вече “излишни” неща като етикет, уважение и добър тон, не те вече са нещо като анахронизъм.

А великият българин Петър Дънов написа следните редове по повод грубостта: “Всяка груба дума се отразява вредно върху нервната система на човека. Защо? Защото тя се връща обратно върху него. Както каруцата разтърсва човека, така и трептенията на грубите думи, на отрицателните мисли и чувства произвеждат сътресение на нервната система и човек заболява. За предпочитане е да вървите пеш, отколкото да се качите на каруца, която ще ви разтърси до последната клетка. Като знаете това, пазете се от мисли, чувства и постъпки, които разтърсват нервната система. От какво се нуждае каруцата? От пружина. Трептенията на човешките думи, мисли и чувства също се нуждаят от пружина, т.е. от мекота…”

Думата ми сега е за грубостта, за липсата на уважение и нормални отношения. Нямам предвид само грубостта, агресията и ужасяващото безкултурие, достигащо до диващина и ръкопащни боеве по футболните мачове, а също и по пазарите и заведенията, преливащи от диско, рап или грозна ориенталска чалга. Влезте в трамвай или в автобус и веднага ще видите, че ако има млади хора или големи деца, те непременно ще са седнали, а пред тях възрастни хора, бременни жени и дори инвалиди ще стоят прави. Опитайте се да им направите забележка или просто ги помолете да станат, ще получите, ако не някоя ругатня, най-малко груб, обиден отказ: “Платил съм си билета, бе чичо !”, ми се сопна двуметров ученик от Спортното училище,” …и няма да стана заради тази баба!” “Да, но нали тази госпожа може да бъде и Вашата баба!”, опитвам се да го убедя аз. “Да, ама не е! Що не си гледаш работата, бе чичо, или искаш да слезем да си поговорим ?!”…

“Чичо, колко ти е часа?”, ме спира красива млада госпожица с разголено пъпче, яркозелени коси с безброй блестящи пластмасови фибички по тях, изкачила се върху обувки с двайсетсантиметрови платформи. “Не знам дали съм Ви чичо, уважаема госпожице, но ще Ви кажа: часът е дванайсет без пет.”

Учтивото обръщение се счита за нещо ненужно, отживяло, архаично. Вече на много места няма да се обърнат към Вас с нормалното “Вие”, а ще Ви стреснат от упор с грубото и фамилиарно турско- арабско “ти”. Интересно, че така започват да се държат и по- възрастни хора – за които не можем да кажем, че са възпитани от американските екшъни, чалгата, кючеците, кеча, от телевизии и радиа от рода на „Планета”, „Фен”, „Веселина” или „Вероника”. Най- фамилиарни и груби са търговците по пазарите у нас /те вече съперничат на турските!/, полицаите , а също и таксиметровите шофьори. За съжаление на „ти” ни говорят вече и лекарите и медицинските сестри. А също и полицаите.

Млад продавач на обувки на един от големите градски пазари у нас, който ме вижда за първи път, започва да ми говори на “ти”, подобно на азиатски търговец и упорито се опитва да ми натрапи стоката си с думите: “А за тебе, господине, ще намеря най- доброто, ти само почакай…” Питам го, все пак, дали е чувал за учтивата форма на обръщение и знае ли как се разговаря с възрастен и непознат, при това клиент. Обиден, той ме поглежда накриво и изругава нещо полугласно. Очевидно, неговата “учтивост” си има граници!…

Казах ”азиатско” и си помислих: при тази повсеместна, ужасяваща турцизация, стигнала чак до просветата и културата, а министър на българската култура на два пъти беше мултак, който псува под герба на България, дали в скоро време България няма да се превърне от културна европейска държава в некултурна и изостанала азиатска страна. Може би натам вървим… А и премиерът ни вече се кланя на азиатския сатрап Ердоган…. Но това е друга, още по-тъжна за нас, днешните българи, тема, която изисква една национална дискусия. И сега чудя, защо няма една една активна позиция от страна на „съвестта на нацията”, българските писатели и интелектуалци. Те просто си мълчат. А в училището вече не става дума за възпитание, в него вече влязоха и агресията и насилието. Последните трагични случки са резултат от грубостта и лошото възпитание у дома и в училище, а също и агресията от киното/ главно холивудското/ и телевизията. Но това е тема, която изисква поне един обществен дебат, изисква мерки от държавата и обществото.

Да, учтивостта се изгуби, изчезна в нашите отношения на всички нива. У нас в демократична България, вече почти навсякъде се обръщат към всеки на “ти”. Като в ориенталска Турция – но доколкото зная в този азиатски език не съществува учтивата европейска форма на обръщение „Вие”… Мисля, че няма друга страна в Европа, в която да се говори по този начин – рязко, фамилиарно, безпардонно. Да не говорим за употребата на най- обикновените и задължителни фрази като: “Извинете”, “Моля”, “Разрешавате ли?”, “Простете”, ”Благодаря” и дори доскоро трайно вградените в езика ни галицизми като: “Мерси” и “Пардон”. Да не говорим за условното наклонение. Настъпят ли те в автобуса или на улицата, няма нормално извинение, или ако все пак има то ще е нещо като възглас … от хорото:”Опа-а!” А дадеш ли път, едва ли ще чуеш “благодаря “. Обръщенията пък са: “Ало-о!” и “Ей!”. Не се употребява дори простата думичка „моля”. Тази неучтива, фамилиарна форма се настани трайно и в големите телевизии и шоупрограмите. За съжаление, дори и в БНТ, която като национална първа би трябвало да дава добрия тон. Има водещи, които са готови да говорят дори с премиера президента, с писателя, учения и артиста на „ти”. За голямо съжаление, медиите дават тон в отношенията ни и възпитават доста неуспешно младите. Сега повечето от децата, учениците и изобщо младите у нас трудно се справят с учтивата форма, защото нито у дома, нито навън имат примери за добро възпитание и етикет. Дори за най- елементарни обноски.

“Нищо не струва по- евтино и нищо не е толкова скъпо, както учтивостта”, беше казал великият Сервантес. Но изглежда, че ние, българите, се оказахме сред най-неучтивите и с най- груб речник и обноски народи в Европа. Ние сме твърде далече не само от французите или англичаните, но и от нас близките до нас поляци, унгарци, чехи и румънци, – там дори хората с по-ниско образование и социално положение се държат много по- почтително, по-възпитано от нашите управници, депутати, полицаи и държавни служители, журналисти и дори интелигенти. В румънския етикет най- често след „Добър ден” се използват фразите „ Да живеете!” и „Целувам Ви ръка”…Но след като и премиерът, който съвсем не блести с култура и възпитание, говори на „ти” с всички…. Нали беше казал пред група- избиратели: „Вие сте прости, аз съм прост, ще се разбереме!”

А ЗА ЕЗИКА, С КОЙТО СИ СЛУЖИМ ДНЕС, ДА НЕ ГОВОРИМ! КАКТО СЕ КАЗВА, КАКЪВТО Е ЕЗИКЪТ, ТАКОВА НИ Е И БИТИЕТО!

Тук се изкуших да цитирам част от текст на уважавания проф. Слатински по този повод: „Ето защо съм писал и ще пиша, че властта не бива да използва некултурен език: простаци, шестаци, кюфтаци, главанаци; тя не може да си служи с грубости и гадости като пунта мара, байхуй, ще ги спукам от бой на изборите, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, разфасовали момчето (за убития ученик в Перник), гърдите са ми големи; и не е редно да прибягва до фрази като вие сте прости и аз съм прост, българите са като моите кучета, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари…” Да не говорим за последните му „изпълнения”, за „кърджалийската п…” и други подобни. Срамно е, наистина, че имаме подобен премиер, а хора от неговото обкръжение, със същото възпитание и култура.

Да, този безобразен, чалга- език вече се е превърнал в норма и рамка за управлението и обществото ни. Стигна и до парламента. Да си припомним последните изявления на председателката / Оди пеша, бе!/ и и редица други „народни избраници”. А през последните 12 години, под властта на ГЕРБ, съвсем се опростачихме.

През последните двайсетина години изведнъж станахме доста по- невъзпитани, дори по-груби, агресивни и некултурни и не е зле да помислим за това. Да помислим особено за децата и младите… За съжаление, немалка част от новото поколение след 89-та е вече опростачено, лумпенизирано. Особено през последните десетина години, откакто ни управляват ГЕРБ и Бойко.

Чалгата / в широкия смисъл на това понятие/ също като короновируса вече завладя културна и европейска България….

ПП. Да, жалко че в България вилнее Н.В. Чалгата и все още има много грубост и невъзпитание. Уж сме вече в Европа, но все още го няма европейското възпитание. Доста сайтове дават възможности за коментари на читателите. За съжаление, наред с разумните бележки и мнения, принципни съгласия или несъгласия, мнозина от нас показват ниска култура, служат си с грозни обидни думи и квалификации, направо нападат авторите. При това анонимно! Случвало ми се е и на мен. Защо след като са на противното мнение от това на автора, не седнат да напишат своя статия и да се подпишат, а хулят така грозно, безпардонно, при това анонимно. Чета постинги и в сайтове на други европейски езици. Подобна грубост, злоба и невъзпитание, както у нас, не съм срещнал досега!

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

ajax loader

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

ООН призова богатите страни да не подкопават програмата КОВАКС

0 (0) Ръководителят на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус призова богатите страни да се уверяват, преди да поръчват още количества ваксини срещу COVID-19, че това не подкопава усилията да бъдат осигурени дози за по-бедните страни, предаде Асошиейтед прес. След разговори днес в Берлин с германския президент Франк-Валтер Щайнмайер ръководителят […]
d0bed0bed0bd d0bfd180d0b8d0b7d0bed0b2d0b0 d0b1d0bed0b3d0b0d182d0b8d182d0b5 d181d182d180d0b0d0bdd0b8 d0b4d0b0 d0bdd0b5 d0bfd0bed0b4d0ba

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.