И Тито нямаше да спаси Югославия

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d0b8 d182d0b8d182d0be d0bdd18fd0bcd0b0d188d0b5 d0b4d0b0 d181d0bfd0b0d181d0b8 d18ed0b3d0bed181d0bbd0b0d0b2d0b8d18f

Тито, основателят на социалистическа Югославия, не беше нито демократ, нито диктатор като Хитлер или Сталин. Той съумяваше да се възползва от предимствата и на Изтока, и на Запада – без да плаща политическа цена за това.

Интервю с германската историчка Мари-Жанин Калич:

Йосип Броз, по-известен като Тито, е мъртъв от 40 години. Междувременно вече ги няма Югославия, социализмът, биполярният, разделен на блокове свят, влиятелното някога Движение на необвързаните държави. Въпреки това написахте биографичната книга: “Тито. Вечният партизанин”. Защо и днес хората продължават да се интересуват от него?

Тито е една от най-интересните исторически фигури на 20 век. От една страна той е продукт на столетието на екстремностите: екстремни идеологии, екстремно насилие, както и екстремни представи за налагането на комунистическия модел в обществата. Въпросът как Тито става това, което беше, не е тривиален. Интересно е как той успява да запази независимостта на Югославия толкова дълго и да осигури над 35 години стабилност в една толкова хетерогенна страна – с толкова много групи, интереси и проблеми. Тези въпроси са много актуални и в днешния много объркан свят.

През 20 век в Европа властваха диктатори и масови убийци. Беше ли Тито един от тях?

Тито не пасва в нито една категория. Интересното при Тито са особеностите на неговата система на управление и фактът, че той се е променял много през годините и десетилетията, а през различните периоди е дефинирал по различен начин собствената си роля и действия. Според мен етикетът “диктатор” би му паснал само, ако под това разбираме най-общо недемократичен владетел. Но диктатурата на Тито не беше сравнима с тази на Хитлер или Сталин. В Югославия не е имало политически чистки в собствената партия, нямаше геноцид, а Югославия не е водила агресивна война. Вярно е, че Тито създаде сталинистка система след Втората световна война. Той искаше да изгради в Югославия модел, подобен на този в Съветския съюз. Но дори и в тази фаза югославското правителство, за разлика от съветското, се опита по-старателно да спечели подкрепата на населението.

И през 1948 г. се стига до разрива със Сталин. След това първо беше либерализирана комунистическата партия, впоследствие и цялата държава, дори се създаде известна свобода за медиите и плурализъм на мненията. Имаше и свобода за пътуване, която не съществуваше никъде в Източния блок в подобни мащаби. Независимо от това, югославската система не беше демократична в западния смисъл на това понятие, защото репресиите продължаваха. Имаше политически процеси, професионални забрани. Враговете на режима в чужбина биваха ликвидирани. Ето защо е проблематично да се даде на Тито какъвто и да е етикет.

Тито беше много популярен и в чужбина. Мнозина го възприемаха като сериозен държавник. Защо?

По време на деколонизацията през 1960-те години много държави, основно в Азия и Африка, станаха независими. Тези държави взеха Тито за пример. Партизаните от Народната освободителна армия на Тито се отърваха от чуждестранната окупация по време на Втората световна война до голяма степен сами. И след Втората световна война Тито доказа, че една държава, която някога е била много бедна, може да започне да просперира за относително кратко време. И че също така е възможно да се успокоят вътрешните конфликти, т.е. етническите. Много държави от Третия свят са имали точно такива проблеми – културни, етнически, религиозни. И голяма бедност. Югославия и тук беше пример за подражание.

Факт е също така, че Югославия успя да се опази от влиянието както на американците, така и на Съветския съюз. Тито показа как това може да сработи: той се възползваше от предимствата и на Изтока, и на Запада – и почти не плащаше политическа цена за това.

Тито беше популярен не само в Третия свят, но и на Запад, особено сред левите сили.

За европейската левица Тито олицетворяваше социализма с човешко лице. Съществуващото в Югославия самоуправление на работниците, което възникна и можеше да възникне само след скъсването със Съветския съюз, се разглежда от западните леви като по-демократичния модел на социализма. За разлика от пълната национализация в Източния блок, в Югославия имаше голямо участие на заетите под формата на работнически съвети. Съществуваше и възможността, в определени граници, да имаш частна собственост и да правиш частен бизнес. Имаше и свобода на пътуване.

Много представители на западната левица приемаха всичко това като доказателство, че е възможно да се изгради справедлив социалистически ред, който да сработи без големите репресии, отхвърлянето и натиска на сталинистката съветска система. Това беше до голяма степен желателно мислене – една илюзия, но много разпространена през 60-те и началото на 70-те години на миналия век.

Когато се обсъждат югославските войни от 1990-те години, особено в чужбина, често се използва метафората за тенджера под налягане: тя къкри през цялото време заради етническото напрежение, но Тито успяваше да задържи капака с авторитарния си режим. Когато той умря, напрежението изби. Съгласни ли сте с тази хипотеза?

Не. Това противоречи на историята. В югопространството, и в Югославия като държава, се живееше много спокойно много дълго време, а възникналите проблеми не бяха междучовешки. Напротив. Всички социологически проучвания, дори през 1980-те години, показват, че когато хората са били питани как живеят със съседите си, те винаги са казвали: „Нямам проблем, че хора от други националности са ми съседи”. Имаше бракове между представители на различни етнически и религиозни групи. Така че тезата, че мултиетническото съжителство неизбежно винаги завършва с убийство, изобщо не е исторически обоснована.

Но възникнаха политически конфликти, които произтичаха от различни интереси, особено социални и икономически. Друг въпрос е как се справяха с тях. Дълбоко съм убедена, че ако с тези проблеми се работеше по различен начин, щеше да бъде избегната ужасната война при разпада на Югославия, както и последвалите го войни.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

ajax loader

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Още една ваксина влиза в битката с пандемията

0 (0) Американската биотехнологична компания Moderna представи кандидата си за ваксина срещу Covid-19 за одобрение в Швейцария, потвърди в петък Швейцарската агенция за терапевтични продукти (Swissmedic), цитирана от Ройтерс. Швейцарският регулаторен орган отбеляза, че започва непрекъснат преглед на кандидата за ваксина на Moderna, за да може да му даде бързо […]
d0bed189d0b5 d0b5d0b4d0bdd0b0 d0b2d0b0d0bad181d0b8d0bdd0b0 d0b2d0bbd0b8d0b7d0b0 d0b2 d0b1d0b8d182d0bad0b0d182d0b0 d181 d0bfd0b0d0bdd0b4

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.