Пострадали от наводненията в Германия: “Изгубихме всичко за една нощ“

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d0bfd0bed181d182d180d0b0d0b4d0b0d0bbd0b8 d0bed182 d0bdd0b0d0b2d0bed0b4d0bdd0b5d0bdd0b8d18fd182d0b0 d0b2 d0b3d0b5d180d0bcd0b0d0bdd0b8

В пострадалите от наводнението райони в Германия хората се надяват това да е било само лош сън, от който скоро ще се събудят. Но не е. Реалността е жестока, а добрата новина е, че много хора помагат с каквото могат.

Къщи, пометени от водните маси, планини от боклук и унищожени мебели, разпръснати из улиците, потънали в кал. Войници, пожарникари и доброволци, кръжащи във въздуха хеликоптери, търсещи ранени и загинали. Така изглежда ежедневието на хората, живеещи в долината на река Ар в Германия от средата на миналата седмица насам.

В тежко пострадалата от наводненията община Шулд, където на място се запозна с пораженията, канцлерката Ангела Меркел определи ситуацията като “зловеща” и очевидно беше ужасена от видяното: “Дори бих казала, че немският език е беден, за да опишем тази разруха“. Според първоначалните изчисления, само в община Шулд със 700 души население щетите възлизат на 48 милиона евро.

Хората не са спали от близо седмица

Жителите на засегнатите райони се борят с огромните кални маси. И докато по главните улици военните с танкове помагат за разчистването, в по-малките улици и градини се действа с трактори и багери.

Сега, когато слънцето напича, битката срещу калните маси става още по-трудна, тъй като засъхналата кал трудно се изгребва. Затова на много места се налага каните маси да се поливат, за да бъдат разчистени. От друга страна, в много общини все още няма течаща вода. Но това не е единственото нещо, което затруднява работата. Физическото и психическото натоварване през последните дни вече си казва своето: много хора почти не са спали от сряда насам.

Валтер Пюрлинг живее на брега на река Ар в община Инсул, която също е тежко засегната от наводненията. 57-годишният мъж изглежда като човек, който трудно може да бъде изваден от равновесие. Но първото впечатление лъже: Пюрлинг признава, че сега често се чувства депресиран. Първоначално се е заел да почиства къщата си от водата и калта, действайки като машина. Работата му помага да не изпадне в отчаяние. Но все по-често се пита как изобщо ще се справи с всичките поражения. Защото някак трябва да продължи напред.

Всички спестено е отивало за къщата

Животът трябва да продължи, си казва и Петра Грюндлер. Но как точно, тя не знае. През сълзи 51-годишната жена разказва как водата е унищожила всичко, което са изградили със съпруга ѝ. Дълги години са пестили, за да си имат къща. Лишавали се от почивки, за да я стегнат. Само преди две седмици говорили за това, че най-трудното вече е зад гърба им, и че дори вече могат да помислят и за почивка. Но за една нощ всичко се преобръща – вече не притежават почти нищо.

Петра Грюндлер разказва за онази кошмарна нощ. Огромното количество вода не ѝ позволило да напусне дома си. Казала на сина си да я остави и да се спасява, но накрая успели заедно да избягат през една стълба. Решили да потърсят спасение на най-високата точка в населеното място – върху моста над река Ар. Но съвсем скоро той бил разрушен от придошлата вода. Така майка и син били заклещени като в капан от водните маси, успели да ги спасят едва на сутринта.

Ако не беше сина ми, щях да скоча в реката, признава Петра Грюндлер. И все още се надява, че всичко това е само един лош сън. “Ощипете ме, за да се събудя”, умолява ни тя.

Техният съсед Вилфрид Каспер не е могъл да направи нищо, за да им помогне, тъй като в противен случай самият той е щял да бъде отнесен от водата. Нито пък е можел да извика помощ, защото по това време телефоните вече не са работели.

Безпрецедентна солидарност

Пострадалите хора от долината на Ар разказват през сълзи за сполетялата ги трагедия. Сълзи от умора, тъга и безпомощност. Но и сълзи на благодарност за проявената солидарност. От цяла Европа пристигат дарения, хотелите в района приемат пострадалите, доброволци пристигат, за да помагат при разчистването.

Мануела Гьокен от Инсул разказва как през уикенда дошли млади хора, които питали как могат да ѝ помогнат. Напълно непознати, дошли, за да ѝ подадат ръка. Докато разказва това, гласът ѝ трепери – радост и тъга едновременно в тежко засегнатите от наводненията райони.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Христо Иванов: Нужни са програми и реформи в дълбочина, очакваме нормален разговор

0 (0) „Не мисля, че неофициални разговори трябва да се превръщат в политически новини. Очевидно е, че има много различни разбирания за целта на разговора и начина, по който трябва да се води”. Това заяви в сутрешния блок на NOVA съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов в отговор на въпрос […]
d185d180d0b8d181d182d0be d0b8d0b2d0b0d0bdd0bed0b2 d0bdd183d0b6d0bdd0b8 d181d0b0 d0bfd180d0bed0b3d180d0b0d0bcd0b8 d0b8 d180d0b5d184d0be

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.