Психологическите операции срещу Путин: в подготовка за война

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d0bfd181d0b8d185d0bed0bbd0bed0b3d0b8d187d0b5d181d0bad0b8d182d0b5 d0bed0bfd0b5d180d0b0d186d0b8d0b8 d181d180d0b5d189d183 d0bfd183d182

Западът се отнася към останалия свят като към някакъв младши партньор с много ограничена автономност и почти никакъв държавен контрол (най-добрият пример за това са действията на САЩ спрямо държави като Полша или България). Ако и когато тези „младши“ държави искат да променят нещо във външната си политика, те задължително трябва да поискат разрешение от англо-ционисткия си Голям брат. Не го ли направят, това се възприема като подривна дейност и бунт. Много държави в историята са били „наказвани“, защото са посмели да имат собствени цели, а още повече – защото са посмели да ги преследват. Така можем да стигнем до обобщението, че Путин показа среден пръст на Запада и неговите лидери. Това непростимо престъпление е истинската причина за антируската истерия в момента. Скоро обаче недотам осведомените лидери на Запада се натъкнаха на един изключително натрапчив проблем: докато русофобската истерия набираше точки на Запад, в Русия тя претърпя пълен провал, заради джудо-маневрата, която Путин приложи: вместо да се опита да потуши антируската пропаганда на Запада, Кремъл я популяризира (на руски!) чрез медиите. Последиците от това бяха две: първо, „опозицията“ на ЦРУ/МИ6 започна силно да се асоциира с русофобски настроените врагове на Русия и, второ, руското общество се сплоти още повече около Путин с неговата твърда позиция. С други думи, наричайки Путин диктатор и „новия Хитлер“, психологическата операция (ПСИОП) на Запада постигна известен успех според общественото мнение там, но си вкара автогол в очите на руснаците.

Въведение: причина или претекст

Не е преувеличено да се каже, че в митологията на англо-ционистката империя Путин се явява нещо като Сатана, или поне Саурон – олицетворение на злото. Освен това, в едно скорошно интервю Байдън обяви Путин за „убиец“. Прессекретарят на Белия дом Джен Псаки не се възползва от дадената ѝ възможност да смекчи изявлението на Байдън. Следователно, това е било официално, премислено охарактеризиране на руския държавен глава.

Лидерите на Запада никога не са използвали такъв език, дори по време на Студената война. Откъде се появи изведнъж тази омраза към Путин?

Не е защото е работил за КГБ. Юрий Андропов беше председател на КГБ и направи много за Комитета и неговите служители и операции. Но никой не го нарече убиец. Не е и заради Крим и Донбас, поне не директно, защото когато СССР нахлу в Чехословакия, а преди това Унгария, западните политици не наричаха Хрушчов или Брежнев „убийци“. Не е заради свалянето на МН-17 (западните лидери знаят, че това са лъжи, създадени от западните спецслужби), защото на доста страни се случва да свалят самолети, но това не води до пълното демонизиране на техните лидери. Има и други примери, но едно е ясно: ако внимателно разгледаме всички обвинения срещу Путин, ще установим, че пълното демонизиране, на което е подложен, е абсолютно уникално по интензивност и мащаб.

Има огромна разлика между причина и претекст, и всички изброени примери са само претексти. Но какви са причините за тази сляпа омраза към Путин?

Възможните причини са няколко. Първо, не може да се отрече, че докато Елцин почти разруши Русия като държава, Путин я „възкреси“ невероятно бързо. От една изпаднала държава с население, което иска да живее като в Германия, или поне като в Полша, Путин превърна Русия в най-значимата военна сила на планетата и тотално промени самочувствието и мирогледа на нейното население. Освен това, Путин използва всеки ход на Запада (като например санкция, бойкот или заплаха), за да укрепи Русия още повече (чрез замяна на вносове, международни конференции и военни маневри). И най-важното, Путин отдели Русия от множество контролирани от САЩ институции и механизми, което също беше в интерес на Русия.

Американските политици говореха за страна с умираща икономика, държава-бензиностанция. Но всъщност руската икономика се развиваше доста по-добре от западните, а що се отнася до енергийната война между САЩ, Кралство Саудитска Арабия и Русия, тя завърши със съкрушителна загуба за САЩ и триумф за Русия, и до известна степен за КСА.

После настъпи COVID-19 и станахме свидетели на епичния провал на Запада в справянето с кризата. Не само това, ами между начина, по който Русия (и Китай!) се справиха с пандемията и действията на Запада, има силен контраст. Русия беше първата страна, която създаде ваксина против коронавируса (всъщност вече са три ваксини, включително и за животни), и още по-лошо: тя създаде най-добрата ваксина, което е имиджова катастрофа за Запада.

Но и това не е истинската причина. Все пак, Западът мразеше Путин и преди коронавируса.

„Откраднатата“ победа в Студената война

Западът има редица причини да мрази Путин и всичко руско, но една от тях е по-силна от всички останали: западните лидери наистина вярваха, че са победили СССР в Студената война (дори се раздаваха медали по случая) и след разпада на бившата суперсила и идването на власт на една алкохолизирана марионетка, триумфът на Запада беше тотален. Но както винаги, нещата бяха далеч по-заплетени.

Путин, който не беше особено известен на Запад, а всъщност и в Русия, дойде на власт и веднага промени пагубния курс, който държавата следваше. Първо се справи с двата най-належащи проблема: олигархията и уахабистите в Кавказ. Много руснаци бяха изумени от бързите и решителни действия на Путин. В резултат на това, той изведнъж се превърна в един от най-популярните лидери в руската история. Първоначално Западът изпадна в нещо като шок, последван от петте етапа на скръбта, докато накрая се стигна до състояние на крайна русофобия, каквато не е имало от времето на нацисткия режим в Германия през Втората световна война.

За да разберем защо Путин е олицетворение на злото, трябва да си дадем сметка, че лидерите на Запада този път наистина вярваха, че след хилядолетни усилия, Западът най-накрая е „победил“ Русия, която ще се превърне в държава без лидер, без култура, без дух и, разбира се, без история, и чиято единствена роля ще бъде да предоставя ресурси на „триумфалния Запад“. Освен това, лидерите на англо-ционистката империя задействаха операция под фалшив флаг 9/11, която им даде претекст да обявят глобална война срещу тероризма и която напълно отвлече вниманието им от „руската заплаха“, каквато през 2001 г. вече не съществуваше. А после изведнъж (поне така се стори на Запада) Русия се завърна: през 2013 г. Русия спря планирана от НАТО и САЩ атака срещу Сирия (претекстът беше, че Сирия има химически оръжия). През 2014 г. Русия подкрепи въстанието срещу режима в Киев, а по-късно даде право на местното население да гласува в референдум за присъединяване към Русия. И накрая, през 2015 г. Русия зашемети Запада с изключително ефикасна военна намеса в Сирия.

Така Русия извърши две престъпления (според англо-ционистката империя, разбира се):

дребното престъпление, че предприе тези действия и много по-тежкото престъпление, че не поиска разрешение от Запада

Западът се отнася към останалия свят като към някакъв младши партньор с много ограничена автономност и почти никакъв държавен контрол (най-добрият пример за това са действията на САЩ спрямо държави като Полша или България). Ако и когато тези „младши“ държави искат да променят нещо във външната си политика, те задължително трябва да поискат разрешение от англо-ционисткия си Голям брат. Не го ли направят, това се възприема като подривна дейност и бунт. Много държави в историята са били „наказвани“, защото са посмели да имат собствени цели, а още повече – защото са посмели да ги преследват.

Така можем да стигнем до обобщението, че Путин показа среден пръст на Запада и неговите лидери. Това непростимо престъпление е истинската причина за антируската истерия в момента. Скоро обаче недотам осведомените лидери на Запада се натъкнаха на един изключително натрапчив проблем: докато русофобската истерия набираше точки на Запад, в Русия тя претърпя пълен провал, заради джудо-маневрата, която Путин приложи: вместо да се опита да потуши антируската пропаганда на Запада, Кремъл я популяризира (на руски!) чрез медиите. Последиците от това бяха две: първо, „опозицията“ на ЦРУ/МИ6 започна силно да се асоциира с русофобски настроените врагове на Русия и, второ, руското общество се сплоти още повече около Путин с неговата твърда позиция. С други думи, наричайки Путин диктатор и „новия Хитлер“, психологическата операция (ПСИОП) на Запада постигна известен успех според общественото мнение там, но си вкара автогол в очите на руснаците.

Това беше първата фаза от стратегическата ПСИОП срещу Путин. Тя не само се провали почти изцяло, но и предизвика обратния на желания ефект в Русия.

Налагаше се спешна промяна на курса.

Новата насока на американския ПСИОП срещу Путин и Русия

Американското разузнаване в крайна сметка осъзна, че определенията на Путин като „диктатор“, „убиец на дисиденти“ и „отровител на изгнаници“ се посрещат от руското общество с типичната за него смесица от смях и подкрепа за Кремъл. Трябваше нещо да се направи.

И така, някакъв умник в някакво мазе измъдри следната идея: няма смисъл да обвиняваме Путин в неща, които го популяризират в Русия, затова трябва да измислим нов списък с обвинения, внимателно съобразени с руските нагласи.

Можем да наречем това втора фаза от стратегическата ПСИОП срещу Путин.

За нея е характерен моделът „Путин е в заговор със…“. Ето конкретните обвинения на американската ПСИОП от тази фаза:

Путин разоръжава Сирия Путин ще продаде Донбас Путин е марионетка на Израел, и по-специално на Нетаняху Путин е корумпиран предател на руските държавни интереси Путин позволява на Израел да бомбардира Сирия Путин продава сибирските богатства на Китай и/или Путин подчинява Русия на Китай Путин е корумпиран, слаб и дори страхлив Путин загуби от Ердоган войната в Нагорни Карабах

Това са основните твърдения на американската стратегическа ПСИОП срещу Путин.

Имаха ли някакъв успех?

Да, известен. Най-малкото, втората версия на антируската ПСИОП веднага се хареса на някои хора от „вътрешната патриотична опозиция“ (без дори да си дават сметка, че са манипулирани). Още по-осезаема беше появата на неокомунистическото движение в Русия, което започна вътрешна пропаганда срещу Кремъл, фокусирана върху следните теми:

„Всичко е изгубено.“ Тезата, според която нищо в Русия не е наред, всичко е погрешно или злонамерено, страната се разпада, икономиката също, както и науката, армията и т.н. Чиста проба пораженство, нищо повече.

„Нищо не е постигнато, откакто Путин дойде на власт.“ Това е странно твърдение, защото човек трябва много да си изкриви душата, за да не признае, че Путин буквално спаси Русия от пълна разруха. Не става ясно и защо Западът би мразил Путин заради това (ако той се проваляше във всичко, като Елцин например, Западът щеше да го обожава, а не да го мрази!).

„Всички избори са манипулирани.“ Тук ЦРУ/МИ6 и неокомунистите са на едно мнение: не е възможно повечето руснаци да подкрепят Путин толкова години и да продължават да го подкрепят в момента. Независимо, че според почти всички проучвания на общественото мнение, Путин винаги е бил и продължава да е най-популярната политическа фигура в Русия.

Големият шум около пенсионната реформа определено не се отрази добре на рейтинга му и той се видя принуден да предприеме действия: Путин „смекчи“ някои от най-суровите клаузи на реформата и в крайна сметка успешно извади от строя някои от най-енергичните застъпници за атлантическа интеграция, в това число и Медведев.

За съжаление, някои предполагаемо проруски сайтове, блогове и индивиди разкриха истинската си същност, присъединявайки се към втората фаза на американската ПСИОП кампания, вероятно с надежда да наберат популярност, средства или и двете. Оттам произтичат и всички безсмислени твърдения, че Русия и Израел са в заговор и че Путин продава страната си. Най-лошото е, че въпросните сайтове, блогове и индивиди сериозно подведоха и притесниха някои от най-добрите приятели на Русия на Запад.

Никой от тези хора не си зададе простия въпрос: ако Путин беше такъв продажник, и ако всичко е загубено, защо англо-ционистката империя мрази Путин толкова много? За почти хиляда години война (духовна, културна, политическа, икономическа и буквална) срещу Русия, лидерите на Запада винаги са ненавиждали истинските руски патриоти и винаги са обичали (множеството) предатели на Русия. А сега мразят Путин, защото е ужасен лидер, така ли?

Не е логично.

Заключение: ще се стигне ли до война?

САЩ/НАТО не предприемат стратегически ПСИОП срещу някого, само защото не им е симпатичен. Основната цел на тези ПСИОП е да се прекърши волята за съпротива. Именно такава цел имаха и двете фази на операцията срещу Путин. Но се провалиха. Лошото е, че този провал не бе достатъчен, за да убеди западните лидери, че незабавно трябва да променят курса и да приемат „руската реалност“, независимо дали им харесва.

Откакто администрацията на Байдън пое властта, антируските изказвания зачестиха. Така се стигна и до определението „убиец“, което не беше грешка на застаряващ ум, а добре обмислена декларация. Освен това, Западът не се ограничи само до думи, а пристъпи и към действия, с които обяви своето решение да търси по-задълбочен конфликт с Русия:

Западът започна да извършва военни маневри близо до руската граница, които са напълно безсмислени от военна гледна точка, но от политическа са опасни провокации.

Повечето от руските анализатори не вярват, че САЩ/НАТО открито ще нападнат Русия, защото това би било самоубийство (разпределението на военна мощ в Европа е силно в полза на Русия, дори без хиперзвуковите ракети). Мнозина се страхуват, че Байдън ще отприщи укронацистите срещу силите в Донбас и по този начин ще „накаже“ и Украйна (за намесата ѝ в президентските избори в САЩ), и Русия. Тези прогнози изглеждат логични.

Все пак, англо-ционистката империя винаги е имала расистко отношение: за нейните лидери украинският народ е просто пушечно месо, третостепенна нация без самосъзнание, която вече не е от полза. Така че защо да не изпратим тези хора да се избият не само с Донецката и Луганската народни републики, но и със самата Русия? Да, Русия бързо и решително ще спечели евентуален военен конфликт, но международният ѝ имидж ще пострада, защото „демократичният Запад“ винаги ще обвинява Русия, въпреки че тя не е атакувала първа.

И нещата продължават да се влошават. Достатъчно е да кажем, че Украйна укрепи границите си, а режимът в Киев забрани вноса на руска тоалетна хартия (което показва какво управляващата шайка счита за важни и наложителни мерки). Украйна се превърна в провалена държава след преврата на неонацистите и темпът на нейния разпад се ускорява все повече. Зеленски се оказа по-лош и от Порошенко. Единственото нещо, което Порошенко направи, а Зеленски (все още) не, бе да започне война.

Може ли войната да се избегне?

Не е ясно. Путин даде на укронацистите много строго предупреждение. Едва ли на някого в Киев изобщо му пука за Украйна, но поне си дават сметка, че евентуална руска контраатака в защита на Донецк и Луганск, и още повече на Крим, може да включва прецизни удари със свръхмодерни ракети. Неонацистките лидери в Украйна осъзнават, че на главите им има нарисувани мишени. Те също трябва да се замислят какво стана с всички уахабистки лидери в Чечня след края на втората война там. (Всички бяха открити и екзекутирани.) Достатъчно ли е това, за да ги спре?

Може би. Да се надяваме.

За близкото бъдеще на Украйна има две алтернативи: ужасен край или ужас без край.

* Най-добрият вариант за украинския народ ще бъде, ако държавата (да се надяваме сравнително безболезнено) се разпадне на управляеми части.

* Най-лошият вариант ще бъде мащабна война с Русия.

Съдейки по изказванията на Киев напоследък, повечето украински политици застават твърдо зад втория вариант, а и техните западни кукловоди не биха приели нищо друго. Украйна възприе нова военна доктрина, според която Русия е държава агресор и военен противник на Украйна.

Може би това бе причината за скорошната видеоконференция между Меркел, Макрон и Путин (на която Зеленски не беше поканен): Путин може би се опитва да убеди Меркел и Макрон, че тази война би била катастрофална за Европа. Междувременно Русия укрепва военните си сили по украинската граница, включително на Крим.

Но всичко ще бъде решено във Вашингтон, не в Киев. Типичното чувство за пълна безнаказаност на американските лидери за пореден път ще омаловажи в очите им рисковете от евентуална война в Украйна. САЩ достави 350 тона военно оборудване в Одеса: недостатъчно, за да е от стратегическо значение, но предостатъчно, за да тласка режима в Киев към нападение над Донбас и/или Крим.

Всъщност, няма да е учудващо и ако Байдън нападне Иран, докато светът гледа войната между Украйна и Русия. Все пак, другата държава, чиято геостратегическа позиция отслабна след влизането на Русия в Сирия, е Израел – единствената страна, на която всички американски политици неизменно козируват. Израелците искат война срещу Иран от 2007 г. и най-вероятно в крайна сметка ще я получат. И не на последно място, САЩ и Китай засега са само в икономическа война, но тя може да ескалира всеки момент, особено предвид многобройните провокации на американския флот.

В момента времето в Украйна не е подходящо за военни действия. Снегът още се топи и пътищата са толкова кални, че затрудняват придвижването. Но тези условия ще се променят с настъпването на пролетта и тогава украинските неонацисти ще са готови за атака.

С други думи, ако нищо съществено не се промени междувременно, може би сме само на броени седмици от значим военен конфликт.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

ajax loader

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Проф. Кантарджиев: Новото разхлабване на мерките е рисково

0 (0) Националният оперативен щаб беше създаден от министър-председателя на 27 февруари 2020 г. и основните му цели бяха да информира здравния министър и премиера за движението на пандемията да координира държавните институции. От 12 май 2020 г., когато не сме в извънредно положение, а в епидемична ситуация, нещата се […]
d0bfd180d0bed184 d0bad0b0d0bdd182d0b0d180d0b4d0b6d0b8d0b5d0b2 d0bdd0bed0b2d0bed182d0be d180d0b0d0b7d185d0bbd0b0d0b1d0b2d0b0d0bdd0b5

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.