Руският петрол и страхът от истината

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d180d183d181d0bad0b8d18fd182 d0bfd0b5d182d180d0bed0bb d0b8 d181d182d180d0b0d185d18ad182 d0bed182 d0b8d181d182d0b8d0bdd0b0d182d0b0

"Тук нефтът тече от чешмата" – запомнила съм това изречение от детството ми в република Коми, един от центровете на руския нефтодобив. Този спомен е неразривно свързан и със студовете от минус 40 градуса през зимата, с постоянния шум от петролодобивните платформи и рояците от комари през лятото. В действителност петролът там не тече точно от чешмата, но много често от пробойни по тръбопроводите.

Нов теч само година след екокатастрофата в Норилск

Ето че сега отново се случва: точно една година след катастрофата в Норилск, при която в руската част на Арктика се изляха над 20 хиляди тона дизелово гориво, в района има нов теч. На 11 май получих информация от родния ми град Усинск, че река Колва, където хората обикновено ходят на риболов, е замърсена с петрол. След изтичането на 90 тона мазут, от които 9 тона са стигнали до реката, кметът на града обяви извънредно положение. Горивото е изтекло от тръбопровод на „Лукойл“,откъдето твърдят, че почти са приключили с почистването на замърсяването. Но снимките, заснети от лодки в реката, които местни хора качват в социалните мрежи, показват съвсем друга картина: нефтеното петно продължава да се движи на север към Баренцово море и Северния ледовит океан.

Петролните разливи отдавна са се превърнали в ежедневие за този район. През 1994 г. Усинск влезе в световните новини като място на една от най-големите екокатастрофи по суша, причинени от разлив на нефт. Тогавашният случай дори влезе в книгата за рекордите на „Гинес“. Трудно е да се открият данни за това колко често в Коми има течове на гориво. По информация на руското министерство на енергетиката, през 2019 година в цялата република са регистрирани над 17 хиляди петролни излива. Данните са от вътрешни доклади на съответните компании. Но картината е непълна, тъй като за външни хора е трудно и дори опасно да се интересуват от темата или да разследват ситуацията на място.

Нефтодобивът – свещената крава на руската икономика

Този бранш е изключително важен за руската икономика – за нея той е един вид свещена крава. Петролните гиганти поддържат близки контакти с руското правителство и са на практика недосегаеми. Петролодобивът е един от малкото отрасли в Русия, които осигуряват на работниците и служителите сравнително добри заплати и сигурност на работното място. Случаите на богати петролни олигарси, които карат своята зимна ваканция във френските Алпи и пътуват с частни самолети, са по-скоро изключения. Много от тях се сдобиха с парче от привлекателния бизнес с петрола през 1990-те години, когато се разпадаше Съветският съюз. В онези бурни времена всичко беше възможно в Русия – дори и да се сдобиеш с частен петролен кладенец.

Днес един работник в петролодобивния бранш в Коми работи при изключително тежки климатични услови за заплата от около 2200 евро месечно. В Норвегия или Канада биха могли само да се изсмеят на подобно заплащане. Който има късмета да се добере до работа в този сектор, а това често става с помощта на връзки, се старае да не го загуби. Макар че работниците ежедневно са изправени пред едни и същи проблеми заради остарялата инфраструктура, те не се осмеляват да говорят за това, а още по-малко да се оплакват.

Всеки мой разговор с местни работници от нефтодобива в далечния руски Север съм водила анонимно. Защото страхът е повсеместен. А като гледам как журналисти, които пишат за петролните компании, получават глоби до 479 милиона евро, започва да ме обзема страх и да си мисля, че е по-добре и за мен да остана на безопасно разстояние. Този страх поражда автоцензура. Страхът и непрозрачността са част от този бизнес и силно му вредят. Русия притежава гигантска нефтодобивна инфраструктура: мрежата от тръбопроводи би могла да опаше цялото земно кълбо повече от един път. Но тя е безнадеждно остаряла – изграждана е още по съветско време. Тръбите се нуждаят от подмяна и от нови технологии.

Прозрачност и контрол

Прозрачността и публичната информация относно течове и аварии не заплашват самата индустрия. Страната обаче подценява шансовете, които тази прозрачност би донесла на самата нефтодобивна промишленост, включително и за предотвратяването на нови екокатастрофи. Гражданите, природозащитните организации и журналистите също биха могли да помогнат за подобряването на контрола над огромната инфраструктура. Особено в отдалечените и по-трудно достъпни региони на страната. И понеже Русия няма намерение да се отказва от добива на фосилни горива, това може да се окаже последният ѝ шанс да спаси увредения имидж на петролната промишленост. И да се предпази от нов хаос.

Автор: Татяна Кондратенко

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Ето какви промени наложи Турция от днес

0 (0) След близо 5 месеца дистанционно обучение заради епидемията на коронавируса, днес турските ученици от началната степен тръгват редовно на училище два пъти в седмицата. От 7 юни пък тръгват редовно на училище учениците от средния курс и гимназиите, също два пъти седмично, предаде БТА. Това е една от […]
d0b5d182d0be d0bad0b0d0bad0b2d0b8 d0bfd180d0bed0bcd0b5d0bdd0b8 d0bdd0b0d0bbd0bed0b6d0b8 d182d183d180d186d0b8d18f d0bed182 d0b4d0bdd0b5

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.