Скитащи наблюдения 4 – Норкагейт (Minkgate) (СНИМКИ)

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d181d0bad0b8d182d0b0d189d0b8 d0bdd0b0d0b1d0bbd18ed0b4d0b5d0bdd0b8d18f 4 d0bdd0bed180d0bad0b0d0b3d0b5d0b9d182 minkgate d181d0bdd0b8d0bc

Коментар за ФАКТИ от Иван Драгоев

Норката (Neovison vison) е бозайник хищник от семейството на мустелидите. Живее предимно в Северна Америка. Има широка глава, къси уши и гъста и красива козина. Тя го превръща в “ценен продукт” за модната индустрия.

Поради това 30 000 хиляди визони са внесени през 20-те години на миналия ХХ в. в СССР.

Резултатите са повече от плачевни, понеже без природни неприятели и благодарение на способността си за адаптация и войнствения си характер, това симпатично животно започва да унищожава местната фауна. През 2013 година е обявен от испанското правителство за екзотичен инвазивен вид и е приет план за ектерминирането му.

Ценността на визонаовата кожа за модната индустрия води до създаването на ферми първо в САЩ през 1866-67 г. и след това в началото на ХХ в. примерът е последван в Европа. Най-големият производител в света до скоро бе Дания, следвана от Холандия и Испания.

Друга особеност на визона е това, че е носител на болести като Plasmocitosis и Auletias на визона. Последната неприятна изненада бе, че визонът може да бъде не само носител на COVID-19, но и да предаде на човека мутация на вируса наречен “Clustre 5”. За самия визон болестта не е смъртоносна. Това, което предизвика паника бе фактът, че модифицираният вирус може да бъде предаден от бозайника на човека.

Датското правителство начело с премиера си Мете Фредериксен заяви, че :”Това е изключително сериозно и е заплаха за целия свят – защото бъдещата ваксина е заплашена още преди да е видяла бял свят” (El Pais, 29.11.2020). Мотивът за паниката е бил фактът, че модификацията на вируса “Clustre 5”, била по устойчива.

Решението за пожертването на 17 000 000 норки било взето без неопровержими научни данни, също както без необходимата законна база. Примерът на Дания е последван от Испания и Холандия. Но за разлика от Дания това не предизвиква никакви правни проблеми.

Тук няма да се спрем върху поредното упражнение от страна на Homo Sapiens в любимата му роля на ученик-магьосник, който е способен да отприщи природни процеси, които след това избягват от контрола му

Няма да се спрем също така на ролята ни на начинаещи Homo Deus, които безнаказано решават съдбата на 17.000.000 живи същества (по били и те малки бозайници) само защото са се заразили 12 представители от нашия биологичен вид, без нито един от тях да е умрял. Също така ще избегнем паралела между снимките за принасянето в жертва на норките и тяхното “погребение” в ями с багери с пожълтелите снимки от нацистките концлагери, в които се вижда ясно как живи същества са третирани като вещи.

Това, което ни се струва интересно и в същото време притеснително е правната рамка, която позволява да се вземе и да се приложи на практика принасянето в жертва на 17 000 000 живи същества и скоростта и ефикасността, с която това решение е приведено в действие.

d181d0bad0b8d182d0b0d189d0b8 d0bdd0b0d0b1d0bbd18ed0b4d0b5d0bdd0b8d18f 4 d0bdd0bed180d0bad0b0d0b3d0b5d0b9d182 minkgate d181d0bdd0b8d0bc 1

Нека не бъдем разбирани погрешно това не е “екологичен сантиментализъм”.

Интересът ни е привлечен от рамката на “извънредно положение” (в България), “estado de alarma” (Испания), “état d’urgence sanitaire” (Франция), което с леки вариации позволява приемането на временни мерки, на специални закони (посредством декрети), които ограничават гражданските права. Подобни мерки бяха приети в почти всички страни в света, узаконявайки тази нова “временна” правна рамка по различен начин. Иска ни се да припомним, че няма нищо по постоянно от временното. Така например в Третия Райх, Ваймарската Констуция не е дерогирана, обявено е “изключително положение”, което се превръща в перманентно.

Тези мерки се предизвикани от необходимост и предполагат ограничаването на правата на гражданите в по-голяма или по-малка степен.

В конкретния случай въпросът е каква е необходимостта предизвикала жертването на 17 000 000 норки и какви точно права са нарушени. Според лидера на датската опозиция, консерватора Якоб Еллеманн-Янсен: “Конституцията забранява на полицията и на войската да отиват ферма по ферма и да изискват да се принесат в жертва животните. Конституцията казва, че не може да се направи нищо с частната собственост без един закон.”

Публичната телевизия DR отбелязва “че шест министри са били предупредени за правната лагуна (празнота) която предполагат масовите жертвоприношения.” Въпросната дупка в закона е посочена и от преподавателя по право в Копенхагенския университет Микаел Раск Мадсен.

Отправната точка са обстоятелства почувствани като ситуация на “спешност” (urgencia). Бихме казали на “спешна необходимост”. Съчетаването не тези понятия е доста странно. Едното е от регистъра на журналистиката, другото от този на правото. Специалистът по право подчертава, че “спешността” не е извинение, което може да оправдае действането по начин, който излиза от легалността: “ Не е въпрос на легитимност (подчертаваме ние), а на легалност. Единственият начин, по който Правителството би могло да оправдае в един легален смисъл своите действия би било да ги разглежда като една мярка на ситуация на спешен случай (emergencia) субсумирана под конституционния закон. Но те не потърсиха това законно основание. …Действаха извън закона (en margen de la ley) и легалноста (законността).” (El Pais, 29.11.2020).

За опозицията и за този преподавател по право това е достатъчен претекст за да се поиска оставката на правителството. Извиненията и оставката на министъра на земеделието Морген Йенсен не са достатъчни: “ Бих искал да кажа, че е ясно, че министерството е извършило грешка по отношение на жертването на визоните обявено от Правителството. Поисках извинение, извинявам се още веднъж и поемам моята отговорност.”

В тази ситуация е интересно, че единственото оправдание за действията на датското Правителство е “спешната необходимост” , която няма като правни така и достатъчни научни основания. Професор Франсоа Балух, директор на Института по Генетика на UCL, критикува остро създалото се “объркване” (хаос?). :

“ Съществуват хиляди мутации на SARS CoV2, които се появяват непрекъснато. Фактът, че се появят някои при визоните няма да промени вида на бактерии, които циркулират между хората…

Колоните на SARS Cov2 са толкова обширни, че всяка развиваща се разновидност на вируса се е появила вече няколко пъти.

Няма никаква научна очевидност, че мутациите афектират предаването на вируса у хората. Като заключение той определи като “идиотщина” оправданието, че мутацията може да афектира ваксината до толкова до колкото мутацията по отношение на ваксината може да се случи (или не) в едно бъдеще, ако последните са от полза за вируса, след като ваксината бъде вече направена”. (източник – BBC 9.11.2020 ).

Остава въпроса: какво точно може да бъде интерпретирано като “спешна необходимост”, при положение, че нито от научна гледна точка, нито от правна гледна точка има основания за това.? Спешността е подклаждана от средствата за масова информация и от колективната истерия, които те предизвикват.

Но би било много просто ако приемем, че действията на датското Правителство са предизвикани единствено от “спешността” в рамките на “изключително положение”, без да в обясним каква точно е природата на тази изключителността.

В книга Stato di eccezione , част от поредицата “Homo Sacer II”, Джорджо Агамбен асимилира изключителното положение с латинския термин iusticium, който подобно на solisticium.(слънцестоенето) изразява период в който правото спира. По точно казано: ”Изключителното положение не е една диктатура.., а едно пространство изпразнено от правото, една зона на anomia (липса на закон), в която всички юридически определения,- и най-вече разликата между публично и частно – са дезактивирани.”

Морген Йенсен много точно усеща и посочва правната лагуна в действията на премиера Мете Фредериксен (до този момент безупречна) и ги чувства като заплаха за демокрацията. Ако приемем дефиницията на Агамбен, изключителното положение отваря към едно пространство на anomia, в което политическото действие вече се вписва в рамките на закона, а се мисли като законопоствящо, като суверенен акт, който е е не само над и извън закона, а е законополагащ.

Но политикът продължава да има нужда от закона, за да легитимира своята власт.

Тогава се появяват фиктивни разкази, които искат да свържат и обосноват anomia (лагуната на законност) и iusticium с легитимността. Властта вече не произлиза от легитимната potestas (законният монопол на насилието) от едно своебразно митично и мистично измерение на auctoritas (авторитет). Етимологично auctoritas е свързана с глагола augeo – укрепвам, уголемявам, давам легитимност.

Произтича от един auctor (актьор) – който обикновено е pater familias – имащ право на живот и смърт над членовете на своето семейство (по същия начин, по който датския премиер си присвоява правото не само да лиши от собственост повече от 6000 производители, но и това на живот и смърт над 17 000 000 живи същества).

Правната лагуна присъща на изключителното положение предизвикано от ситуация на спешна необходимост е действителност опасна за демокрацията, до толкова, до колкото основата на правото вече не са взаимно приетите и споделени правила и закони, а извор става личността на политическия лидер, от който сякаш струи по магичено-митичен начин auctoritas. Единственият критерий за решенията му става неговата интуиция, това, как той чувства ситуацията – неговата непогрешимост. Не е необходимо да се връщаме към първата половина на ХХ век,за да намерим такива лидери.

Изключителните положения надскачащи границите определени от закона (15 дена в Испания, един месец във Франция) отварят врата за това политическото действие да не се вписва вече в рамките на potestas а в тези на auctoritas (нотки на подобни изкушения можем да открием у В. Путин, Д. Тръмп, В. Орбан, Б. Борисов).

Ако гражданското общество не е толкова бдително като това в Дания, изкушението описано преди векове от Ла Боеси в “Трактата за доброволното подчинение” става нещо съвсем реално – “Ако някой ви предложи сигурност и удобство, то на този човек, ние доброволно ще поднесем на тепсия нашата свобода.”

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

ajax loader

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Берлускони приютява Балотели

0 (0) Бившият италиански национал Марио Балотели ще подсили втородивизионния Монца, чийто собственик е бившият премиер на Италия Силвио Берлускони, съобщи Фабрицио Романо. Балотели е очакван в понеделник за медицински прегледи и подписване на договор до края на сезона. 30-годишният нападател е свободен агент, като за последно игра за Бреша, […]
d0b1d0b5d180d0bbd183d181d0bad0bed0bdd0b8 d0bfd180d0b8d18ed182d18fd0b2d0b0 d0b1d0b0d0bbd0bed182d0b5d0bbd0b8

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.