„Там човек губи разсъдъка си“: кошмарът в руските наказателни лагери

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d182d0b0d0bc d187d0bed0b2d0b5d0ba d0b3d183d0b1d0b8 d180d0b0d0b7d181d18ad0b4d18ad0bad0b0 d181d0b8 d0bad0bed188d0bcd0b0d180d18ad182

"Там човек губи разсъдъка си. Никой не може да си представи в какви невъобразими условия държат хората в продължение на години." Очевидци разказват за живота в откъснатите от света руски наказателни лагери.

В Русия има наказателни лагери с различен режим: от обикновени лагерни селища до специални наказателни колонии. Критикът на Кремъл Алексей Навални е осъден на две и половина години принудителен труд в наказателен лагер от общ характер. Тези лагери не спадат към най-лошата категория, но все пак са наследство от системата на прословутия съветски ГУЛАГ.

Повечето лагери се намират на труднодостъпни места – обикновено далеч от всякаква цивилизация. Това се отнася и до условията на живот в тях.

"Там пречупват хората психически"

„Човек не може да си представи в какви невъобразими условия държат там хората в продължение на години“, казва Пьотр Курянов, който се ангажира в защита на правата на затворниците. „Там човек постепенно губи разсъдъка си“, добавя той. Курянов знае от личен опит за какво говори. Той самият е бил в такъв лагер, а времето, прекарано там, е оставило дълбоки следи.

„Най-лошото в тези лагери не са зидовете, бодливата тел или наблюдателните кули. Най-лошото са бараките, в които живеят лагерниците. Човек няма никаква лична сфера“, казва Курянов.

„Това са спални помещения с десетки двуетажни легла“, разказва и Олга Романова, която е основала организация в помощ на задържаните. Както душовете, така и тоалетните са открити и се виждат от всяко място в лагера. Същото се отнася и до миялните помещения. При това е направо лукс, когато в лагера изобщо има душове за къпане. Нерядко лагерниците разполагат само с мивки, казва Романова.

Курянов обяснява още, че в лагерите властва законът на насилието – както физическо, така и психическо, както между самите затворници, така и от страна на охраната. Достатъчен и е най-малкият повод – например незакопчана дреха или уж неотправен поздрав, за да бъде наложено наказание. „Това е един нескончаем кошмар – по 24 часа на ден, седем дни в седмицата, в продължение на години“, казва Курянов.

„Повечето хора, които попадат в тази система, наследена от съветския ГУЛАГ, биват психически пречупвани“, твърди още Курянов. А Олга Романова добавя: „Почти нищо не се е променило в дневния режим през последните десетилетия. Събуждане в 6:00 часа сутринта със силна музика. След това оправяне на леглата и миене. Сутрешна проверка, после физически упражнения – независимо от външните температури". След това всички отиват на закуска, където ги чака парче хляб с маргарин и каша с отвратително качество. На ден за храна на всеки затворник се падат едва по 80 цента, обяснява правозащитничката.

В изолатора

След закуска всички заедно отиват на работа в лагера – към поточната лента или в шивашкия цех. След това има кратка обедна почивка. Храната се поднася в алуминиеви чинии. Не се полагат нито вилици, нито ножове, всичко се яде с алуминиеви лъжици. Който скрие в джоба си парче хляб, рискува да бъде изпратен в изолатора, разказва Олга Романова. А това означава дни, седмици или дори месеци в студена гола единична килия.

Трудовият ден по правило продължава до вечеря. До часа за лягане остават само два часа свободно време. В повечето лагери има библиотека, клуб и обща дневна с телевизор, на който може да се гледа само държавната телевизия.

Посещенията на адвокати са затруднени, но все пак възможни. „По-трудно е да те посети човек от семейството. Те имат право на посещение веднъж месечно, като разговорът се води през стъклена стена по телефона. Срещата продължава максимум четири часа“, разказва Романова. Поне на теория на всеки три месеца лагеристите имат право да бъдат посетени за до три дни. Но предвидените за целта стаи са малко и е много трудно да се вредиш за тях. А ръководството на лагера използва този факт като средство за оказване на натиск над задържаните.

С оглед на обществения интерес към съдбата на Навални, охраната на лагера навярно ще се въздържа от употребата на насилие, смята Олга Романова. Но иначе в руските лагери смъртта е чест гост: „Човек може да падне от някоя стълба или пък да се замеси в конфликт с друг затворник, който просто да го намушка. Такива неща често се случват“, казва Романова.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

ajax loader

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Стефан Манов, ЦИК: Мерките за гласуване в страната са надеждни

0 (0) Мерките за гласуване в страната от гледна точка на здравния протокол са доста надеждни. Това заяви в студиото на „Здравей, България” Стефан Манов – член на Обществения съвет към ЦИК. „Рискът, който вие поемате, отивайки да гласувате на изборния ден, е не по-голям от този, който се поема, […]
d181d182d0b5d184d0b0d0bd d0bcd0b0d0bdd0bed0b2 d186d0b8d0ba d0bcd0b5d180d0bad0b8d182d0b5 d0b7d0b0 d0b3d0bbd0b0d181d183d0b2d0b0d0bdd0b5

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.