Английска Висша лига – до какви изводи водят първите пет кръга

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d0b0d0bdd0b3d0bbd0b8d0b9d181d0bad0b0 d0b2d0b8d181d188d0b0 d0bbd0b8d0b3d0b0 d0b4d0be d0bad0b0d0bad0b2d0b8 d0b8d0b7d0b2d0bed0b4d0b8 d0b2

Няма никакво съмнение, че Висшата лига на Англия е най-конкурентното, най-качественото и вследствие на това най-интересното и най-гледано футболно първенство на планетата. Както в редица страни по света, и в България това първенство има най-много фенове, като със сигурност всеки един от въпросните фенове преди и по време на всеки сезон в Премиър лийг си казва: "Е, този сезон ще бъде наистина много интересен" и "Този сезон е като никой друг". След пет изиграни кръга от настоящата кампания точно такова е усещането и в момента. Заради очертаващата се ожесточена борба за титлата между 2-4 отбора, стабилното представяне на отбори като Брайтън, Евертън и Уест Хям и чукащите на вратата мениджърски промени в някои от клубовете.

Челси

Започваме от "синия" лондонски отбор, тъй като именно те са водачи във временното класиране – с еднакви показатели с Ливърпул във всяко едно отношение.

Лондончани са действащият европейски клубен шампион и съвсем логично в момента отборът има самочувствието, че може да бъде номер 1 и във Висшата лига. Мениджърът на тима Томас Тухел е истински щастливец заради футболистите, с които разполага, като акцентът може да бъде поставен върху халфовата линия, без това да значи, че в другите зони "сините" не са силни. Напротив. Но да имаш халфове като Жоржиньо, Ковачич, Канте и Саул Нигес е невероятно предимство.

През лятната пауза и в края на летния трансферен прозорец Тухел свърши две ключови неща, които на практика направиха Челси един от фаворитите за титлата. Германецът очевидно е работил много, за да подобри играта в защита на отбора си и резултатът е налице. От началото на сезона Челси има само един допуснат гол във Висшата лига – от дузпа срещу Ливърпул, и общо три във всички турнири. Напредъкът в отбрана бе най-очевиден именно в мача срещу "мърсисайдци", защото тогава цяло полувреме Челси игра с човек по-малко, но се отбраняваше по перфектен начин, тотално блокирайки всички възможности на Ливърпул да спечели мача и той в последна сметка завърши 1:1. Хората на Клоп дори не успяха да създадат стопроцентово голово положение през вторите 45 минути.

Встрани от защитата, Тухел, който донесе втори триумф в Шампионската лига за Челси след Роберто ди Матео, със страхотния трансфер на Ромелу Лукаку чисто и просто направи отбора си завършен в частта с титулярните 11. Последното е много важно, защото именно при евентуално отсъствие от титулярните 11 – по една или друга причина, на някой от ключовите играчи в защита или Лукаку, силата на този отбор на Челси може да бъде понамалена.

Ливърпул

Ливърпул, подобно на Челси, също има само един допуснат гол във Висшата лига. И то именно вкаран им от футболистите на Тухел. Това определено говори за стабилизиране на този компонент от играта и при "мърсисайдци", но при тях той по-скоро се дължи на друго, а не на представянето на самите защитници. Да, Върджил ван Дайк и един от тримата му възможни партньори – Конате, Матип или Гомес, носят и излъчват спокойствие, но сухите мрежи на "червените" от началото на сезона по-скоро се дължат на цялостния стил на отбора, при изпълнението на който те не дават много възможности на съперника да владее топката спокойно и да сътвори някаква атака. Ливърпул функционира на принципа "Атаката е най-добрата защита", който принцип се гарантира от класата и тактическата грамотност на Върджил ван Дайк. Често защитата, водена от него, поставя в изкуствени засади противниковите нападатели.

Вратарят Алисън също е фактор за недопускането на голове.

Пред Клоп основният ребус остава как тимът му да спечели завързаните дерби мачове в първенството и тези срещу равностойни противници в Шампионската лига, когато тези отбори се защитават добре и ефективно противодействат на ливърпулското трио в атака. Този въпрос стана отново актуален в мача с Челси на "Анфийлд", когато лондончани бяха напълно наясно с това, което прави и ще прави до края на двубоя Ливърпул чрез Салах, Мане, Жота и/или Фирмино. С това за сетен път се констатира, че на селекцията на Клоп ѝ липсва един истински централен нападател, който да увлича защитниците на противника и с това да отваря пространства за фланговите нападатели на тима.

По-паметливите помним и отпадането на Ливърпул от Шампионската лига по-миналия сезон след две загуби от Атлетико Мадрид на Диего Симеоне, който ги бе изучил до съвършенство.

Срещу Милан в ШЛ и Норич за Купата на лигата боготвореният в Ливърпул германец игра с Дивок Ориги и частично описаното по-горе се получи. Срещу "канарчетата" белгийският таран дори се разписа.

Въпреки този проблематичен аспект, систематичността и увереността, с които Ливърпул печели двубоите си от началото на сезона, ги поставя сред възможните шампиони на Англия.

Манчестър Сити

"Гражданите" все така категорично са сред основните претенденти да са номер 1 в най-силното първенство на света. Големи промени в отбора през лятото нямаше, нито пък се забелязват стилови такива в играта на отбора. Промяна има обаче в настроението в и около отбора. Някак всички – футболисти, мениджър и фенове изглеждат изморени едни от други, писнали си, изчерпани. Доказателство за това е нулевото равенство на Сити със Саутхемптън на "Етихад". Но абсолютно в пълен противовес с този мач са изиграният 3 дни преди това с РБ Лайпциг – 6:3 в полза на Сити, и изиграният 3 дни по-късно с Уикъмб в Купата на лигата – 6:1 за подопечните на Хосеп Гуардиола футболисти.

Въпреки смесените чувства в Сити, те си остават един от отборите, които ще се борят за титлата и най-малкото и със сигурност ще бъдат в Топ 4.

Манчестър Юнайтед

В тима на Солскяер нищо не се променя. Въпреки трансферите, които направи през различните трансферни прозорци, отборът продължава да има едни и същи проблеми и с това, което показва до момента трудно може да се пребори за титла с горекоментираните отбори.

"Червените дяволи" продължават да редуват добри и слаби мачове – победи, равенства и загуби, без да могат да направят сериозна победна серия. Привличането на Рафаел Варан засега не дава резултат и възпитаниците на Оле Гунар Солскяер продължават редовно да допускат голове в своята врата (Имат само една суха мрежа от началото на сезона във всички турнири. Срещу Уулвс във Висшата лига). А това на Кристиано Роналдо само по себе си не може да гарантира нищо. Освен еуфория сред феновете. Нито Висшата лига е същата – тя е много по-конкурентна и силна в сравнение с първия период на португалеца в Манчестър Юнайтед, нито самият Роналдо има възможностите отпреди 15 години.

Твърде е вероятно много скоро норвежкият мениджър да бъде уволнен от ръководните фактори на "Олд Трафорд". Даде му се достатъчно време, похарчиха се много пари за нови футболисти и високите им заплати, но Манчестър Юнайтед на Солскяер така и не придоби устойчивата, постоянна същност, която отборът имаше под ръководството на сър Алекс Фъргюсън. Разбира се, подобно на примера с Роналдо, при съвсем други реалности в английския футбол, доста облагодетелстващи шотландската легенда. Той просто нямаше конкуренция дълги години. А при появата на такава през 2004 година в лицето на Жозе Моуриньо – статуквото му бе сериозно разклатено с две поредни титли за Челси (б.р. Простете отклонението, просто тази лига наистина е велика).

Вариантите за наследник на Солскяер са като че ли два. Зинедин Зидан и Антонио Конте са успешните треньори, които в момента са без отбор.

Ще е любопитно Зидан да бъде видян извън Реал Мадрид и в по-силно първенство от Ла Лига. Конте вече работи в Англия и стана шампион с Челси.

Проблемите с тези имена за хората на "Олд Трафорд" са, че и двамата нямат нищо общо с клуба, както и това, че особено Конте трудно се интегрира в дългосрочни проекти и след бързо постигнат резултат напуска. Така стана и в Челси, и в Интер.

Арсенал

Феновете на този клуб в България са много и боледуват от години поради избледняването на отбора. Струва ми се обаче, че именно Микел Артета е човекът, който минимум ще доближи Арсенал до отборите на "артилеристите", които отново и отново изграждаше Арсен Венгер. С моментите ресурси в Арсенал това е максимумът.

И през този сезон реалистичната цел e място сред първите осем, макар и с оглед изключителната конкуренция и за позициите от 5-то до 8-мо място във Висшата лига. За Топ 4 е утопия дори да се мечтае от феновете на Арсенал.

Евертън, Тотнъм, Лестър, Уест Хям, Брайтън и Астън Вила

Това са клубовете, заедно с Арсенал, които ще са догонващи на най-добрите 4 в Премиър лийг.

При Тотнъм има колебания с новия мениджър Нуно Ешпирито Санто, но това като че ли е нормално, защото той е съвсем отскоро в клуба и тепърва налага своите футболни виждания. Така че, въпреки турбуленциите – тежките загуби от Кристъл Палас и Челси, "шпорите" разполагат с класен състав, който едва ли ще е извън осмицата, но е и с твърде минимални шансове за място в Топ 4.

Уест Хям e един от най-коравите отбори във Висшата лига, способен да поднесе изненада срещу всеки един от грандовете. Причините за това са класната селекция и, разбира се, мениджърът на тима Дейвид Мойс. В лицето на "чуковете" шотландецът, след известно лутане в Англия и извън нея, намери своя "нов Евертън", само че този път с доста по-качествени футболисти. Мястото на лондонския отбор сред най-добрите осем в лигата не е гарантирано, но е много възможно да са там.

Брайтън определено е изненадата на сезона до момента. "Чайките" са четвърти във временното класиране с 4 победи и 1 загуба и са чудесен пример за надграждането на един отбор. След влизането си във Висшата лига се пребориха да оцелеят в нея, на следващия сезон се отдалечиха от зоната на изпадащите, а в момента вече застрашават статуквото на отбори като Тотнъм и Евертън. И за всичко това основният "виновник" се казва Греъм Потър, без да подценяваме основните, които постави предишния мениджър на тима – Крис Хютън.

Aстън Вила направи отличен сезон през миналата кампания, но през лятото се раздели с Джак Грийлиш, който отиде в Ман Сити, и това оказва негативно влияние върху резултатите на отбора. Като цяло обаче класата е запазена, а като заместник на Грийлиш бе привлечен Емилиано Буендия от Норич Сити.

Може би през този сезон "виланите" няма да успеят да повторят миналогодишното си представяне, но и със сигурност няма да изпаднат в някоя тежка криза, която да ги прати при борещите се оцеляване, както и ще продължат да правят силни игри срещу отборите от традиционния Топ 4 през последните години.

Отборът на Евертън в момента се развива. И то добре. След провала на Карло Анчелоти да направи "карамелите" топ отбор в Англия, в момента практичният Рафаел Бенитес гради стил на отбор, който се защитава добре и контраатакува също толкова добре, стил, който напълно отговаря на текущия качествен потенциал на Евертън.

Катаклизми на "Гудисън Парк" няма да има, защото Бенитес е безкрайно опитен и разумен мениджър, включително с богат опит във Висшата лига, но специално за този сезон мястото на Евертън сред първите осем не е сигурно предвид способностите на конкуренцията. И все пак, може би имат по-големи шансове от Астън Вила например.

Лестър не започна уверено сезона, като за това определено вина има и тежката им програма. Брендън Роджърс обаче не надгради отбора си и трудно ще повтори ситуацията от миналата година, когато Лестър сновеше из челните места на класирането в хода на кампанията. И ако Лестър продължи да греши и срещу отборите, които по принцип са с по-скромни възможности, не е изключено собствениците на клуба да се замислят дали да продължат съвместната си работа с Роджърс като мениджър. Засега обаче това не е най-вероятният сценарий за развой на сезона за "лисиците".

Застрашените от уволнение мениджъри

Най-застрашен изглежда мениджърът на Норич – Даниел Фарке. Към германеца досега се проявяваше изключително търпение, включително когато отборът изпадна от Висшата лига под негово ръководство, но сега ситуацията му определена е различна, особено вземайки предвид факта, че той не променя нищо в подхода си и Норич, благодарение на футболната си наивност, отново е на дъното с 5 загуби от 5 мача и голова разлика 2-14. Уволнението на Фарке може да се очаква след всеки един следващ мач на "канарчетата".

Бруно Лаже пое юздите на Уулвърхемптън след напускането на Нуно Санто в посока Тотнъм, с което британските "вълци" запазиха португалската линия. Само че бившият треньор на Бенфика засега разочарова и футболната интуиция ми подсказва, че това разочарование ще продължи и през следващите седмици, което може би ще доведе до уволнението му. Ако това се случи наистина, ще бъде крайно любопитно какво решение ще вземат шефовете в Уулвс – дали да се продължи португалската линия или това да не се взема предвид повече. Решат ли да я продължат, няма да е изненада да назначат за мениджър на тима португалеца Андре Вилаш-Боаш, който вече има понатрупан опит в Англия, макар и горчив, но като цяло е сред специалистите с добра репутация и трофеи във витрината си.

В Саутхемптън се говореше за мениджърска смяна още преди да е започнал сезонът. Причините са неясни. Основания за това има и сега, тъй като отборът няма победа в пет мача, но, както се казва, има и по-зле от него. За поста на Ралф Хазенхютъл спряган бе и съветникът в българския ЦСКА – Алън Пардю.

Ситуацията около южняшкия отбор е много неясна и като нищо германецът може и да запази поста си. "Светците" миналия уикенд взеха точка от Сити на "Етихад" – нещо, което не се случва често и може да ги вдъхнови за по-добро представяне в следващите кръгове.

От застрашените Марсело Биелса като че ли е най-незастрашен. Резултатите на Лийдс този сезон са много лоши, макар и самата игра на отбора да не е толкова лоша, с изключение конкретно на тази в защита. Аржентинският мениджър е най-незастрашен, защото се ползва с любовта на феновете в града, както и с доверието на ръководството. Така че ситуацията е доста интересна, има привкус на възможна дилема.

Продължи ли да практикува същия рисков, самоубийствен стил на игра, Лийдс е почти на 100% сигурен изпадащ. Но въпреки това има шанс Биелса да продължи работата си по примера на Фарке в Норич.

А бъдете сигурни Биелса няма да промени нищо в играта на Лийдс. Това е против природата му. Той е достатъчно възрастен и консервативен, за да предаде идеалите си за целите на конкретен резултат.

Остава да видим дали пък все пак от Лийдс няма да ни изненадат уволнявайки аржентинеца с прякор Ел Локо (б.р. В превод – Лудия) И дали, след като това евентуално се случи, Лийдс няма да се завърне към корените си на играещ типично британски футбол отбор. За такава стратегия Сам Алардайс е винаги готов да откликне.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Рашидов: Положиха много усилия, за да омърсят образа на Борисов

0 (0) "Една голяма партия като ГЕРБ винаги има кандидат за президент. ГЕРБ има една много умна стратегия. Когато се обяви кандидатура, се явява машина, която произвежда мръсотия. Малко преди изборите ГЕРБ ще излезе и ще обяви своя кандидат", заяви бившият министър на културата Вежди Рашидов в студиото на "Денят […]
d180d0b0d188d0b8d0b4d0bed0b2 d0bfd0bed0bbd0bed0b6d0b8d185d0b0 d0bcd0bdd0bed0b3d0be d183d181d0b8d0bbd0b8d18f d0b7d0b0 d0b4d0b0 d0bed0bc

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.