На 26 ноември 1855 г. умира Адам Мицкевич. Той е полски поет и деец на национално-освободителното движение; класик на полската литература.
Той е роден на 24 декември 1798 г. в Заосие, до гр. Новогрудок, Литовска губерния, сега в Белорусия, в семейство от шляхтата. Баща му Миколай Мицкевич е адвокат.
Майка му Барбара Маевска е покръстена еврейка, от последователите на Яков Франк. От 9-годишен учи в доминиканско училище в Новогрудок. Дебютира със стихотворението „Градска зима” през 1818 г. във вилнюски вестник. Завършва историко-филологическия факултет на Вилнюския университет (1819), после 4 г. е учител в гр. Ковно (сега Каунас). Изгонен от Литва за създаването на тайното студентско общество на филоматите (1824). През 1822 и 1823 издава първите си поетични сборници, озаглавени „Поезия”. В Русия издава книгите „Сонети”, включваща „Кримски сонети” (1826), епичната поема „Конрад Валенрод” (1828) и др. Изгонен от Русия за участие в полски организации, живее в Одеса, Москва, Санкт Петербург, от 1829 – в Западна Европа: Германия, Швейцария, Италия, Франция. В периода 1830-1831 г. живее в Рим, от 1832 г. – в Париж, където прекарва по-голямата част от живота си.
През 1839-1840 преподава латинска литература в Лозана. Написва поемата „Пан Тадеуш” през 1832-1834 г. в Париж. Друго известно негово произведение е поемата „Задушница”. Представител на политическия полски месианизъм. Първият професор по славянска литература в парижкия Колеж дьо Франс, чете лекции (1840-1845, в оставка от 1852). Библиотекар при Арсенала в Париж (1852).
През 1855 г. заминава за Константинопол, за да организира полски и еврейски легиони, които да подпомогнат англичаните и французите – интервенти срещу Русия по време на Кримската война (1853-1856). Посещава България през 1855 г. – отбива се в Бургас, среща се с българи. Умира от холера в Константинопол, тялото му погребано в парижкото гробище Монморанси. Българи отдават почит в последния му път.
Прахът му е пренесен от Париж в Краков през 1890 година – в катедралата във Вавел.
