Случва се нещо чудовищно нелепо. И затова си струва да кажем още няколко думи за заседналия край Камен бряг кораб. Генерал е български президент. Генерал е български премиер. Има и вътрешен министър, който – поне според него – бил озаптил хиляди „купени“ гласоподаватели. А държавата сякаш се управлява от непоръбени девици. Така коментира в сайта си www.kevorkkevorkian.com последните събития в страната журналистът Кеворк Кеворкян.
Половин месец не могат да се справят с неколцина диваци, които анексираха част от българската територия. Те отказват да слязат от кораба. Дори отказват да бъдат разпитани. А държавата гузно си подвива опашката. Има ли изобщо държава – останали ли са поне някакви остатъци от нея? Гаменски ни шамаросват – на все по-кратки интервали. Американски военни превземат цех в Чешнегирово – но дори не се извиняват. Може би държавата трябва да им се извини, че няма трупове след бляскавата им операция. Сега някакви пияндури се гаврят с държавата. А тя се хвали, че ще справи с емигрантския натиск – когато той се случи. Държавата направо потъва – най-малкото, ако става дума за нейната чест и достойнство. Един келяв товарен кораб ни зашлеви с тази истина… От години един вопъл се стеле над всичко – „Няма държава, няма държава!“. Чува се от пленниците на безкрайните задръствания по пътищата. Чува се от старците, системно пребивани и ограбвани. Чува се от бедняшките села, издавени от язовири и реки. Няма как да затиснеш устата на Живота – и тези думи се превърнаха в основната реплика на Прехода. Поне ги изчукайте на фасадата на Парламента – да ви е мирна съвестта.
