"Неравенството в доходите между нациите нараства и западните страни не успяват да овладеят природните и социални кризи. Междувременно Южна Корея, Япония и Турция излизат на преден план на международната сцена с успешното си справяне с продължаващата пандемия на коронавируса", пише Ихсан Акташ от в. „Сабах” в материал, преведен от БГНЕС. Ето какво твърди още той:
"Към края на Студената война НАТО загуби значението си. Оттогава традиционните съюзи се разпаднаха; интересите на САЩ и Европейския съюз се сблъскаха; Русия като ядрена сила и Китай като икономическа сила навлязоха на световната сцена; а в континентална Европа ислямофобията и расизмът започнаха да се увеличават.
Средиземноморието и близкоизточният регион се очертаха като основните полета на глобалната борба за власт. Тъй като балансът на силите се измества от Запад към Изток, геополитическото значение на тези страни, които имат влияние в тези региони, беше осигурено.
"Неравенството в доходите между нациите нараства и западните страни не успяват да овладеят природните и социални кризи. Междувременно Южна Корея, Япония и Турция излизат на преден план на международната сцена с успешното си справяне с продължаващата пандемия на коронавируса", пише Ихсан Акташ от в. „Сабах” в материал, преведен от БГНЕС.
Ето какво твърди още той: "Към края на Студената война НАТО загуби значението си. Оттогава традиционните съюзи се разпаднаха; интересите на САЩ и Европейския съюз се сблъскаха; Русия като ядрена сила и Китай като икономическа сила навлязоха на световната сцена; а в континентална Европа ислямофобията и расизмът започнаха да се увеличават. Средиземноморието и близкоизточният регион се очертаха като основните полета на глобалната борба за власт.
Тъй като балансът на силите се измества от Запад към Изток, геополитическото значение на тези страни, които имат влияние в тези региони, беше осигурено. Докато администрациите на САЩ насочват вниманието си към Азиатско-Тихоокеанския регион, Турция и Русия се очертават като двете основни конкурентни сили в Средиземноморския басейн, Близкия изток и Кавказ.
Турция и Русия обаче се съревновават помежду си чрез взаимно уважение и несъгласията често завършват със сътрудничество при разрешаването на регионални кризи. И двете страни разчитат на дълбоко вкоренена държавна традиция. Докато Русия е по-млада държава в сравнение с Османската империя, Турция премина към модерна държава по времето, когато империята беше най-слаба. През последното десетилетие Турция преодоля поредица от национални и регионални кризи. След като администрацията на Обама разкри стратегията си за сътрудничество с терористичната група Отреди за защита на населението (YPG) – сирийското разклонение на ПКК – Турция и САЩ се разделиха в Сирия.
През този период Турция попадна под атаки от ПКК, Ислямска държава и Гюленистката терористична група (FETÖ). Побеждавайки и трите терористични организации в страната и в чужбина, Турция будно укрепи структурата си на национална държава, като прие независима външна политика. Възходът на Турция съвпадна с падането на континенталните европейски сили.
Както анализира американският социолог Имануел Валерщайн, монополите на европейските сили във финансите, администрацията, медиите, технологиите и благородните метали са засегнати от сериозни проблеми.
Великобритания напусна ЕС, за да се освободи от общата регресия на европейския континент. Междувременно влиянието на Турция продължава да се разпространява в региона благодарение на динамичната си социална структура, устойчивост на икономически и политически кризи, силна военна мощ, вкоренена дипломатическа традиция и богато културно наследство.
Вероятно на международните играчи ще им трябва известно време, за да оценят напълно новия статут и престиж на Турция. В това отношение положителната преоценка на позицията на Турция в региона може да служи като модел за САЩ и Израел. Както арабският мислител от 14-ти век Ибн Халдун е писал: „Миналото прилича на бъдещето повече отколкото една капка вода прилича на друга.
