Светкавичните успехи, постигнати от талибаните през последните два месеца трябва да притесняват както правителството на Афганистан, така и регионалните сили, които са инвестирали в дългосрочна стабилност в страната. Талибаните започнаха последната си офанзива на 1 май, деня, в който останалите американски войски започнаха да се изтеглят, съгласно плана на президента Джо Байдън, отбелязват в редакцията на изданието The Hindu.
Изтеглянето на САЩ от страната е завършено на 90 процента, а талибаните поеха контрола над 195 от 407-те области на Афганистан и се борят за още 129. При това те постигат победи в северните провинции Бадахшан и Тахар, които устояха на техните нападения през 90-те години на миналия век.
В няколко северни региона афганистанските сили или се предадоха, или отстъпиха. Ако северът, дом на афганистански политически магнати и солидни лидери, бъде изгубен, рискът от пълен крах на правителството в Кабул се увеличава значително. Правителството продължава да контролира повечето провинциални столици и големи градове, но те на практика са обкръжени от талибаните. Като се има предвид темпото на настъплението им, талибаните вероятно ще започнат офанзива срещу населените центрове веднага щом чуждестранните войски напуснат напълно страната.
Все още не е ясна стратегията на талибаните. Техният политически офис, базиран в Доха, който започна мирни преговори с афганистански правителствени служители през септември 2020 г., продължава да поддържа тезата, че са ангажирани с диалога. На бойните полета на Афганистан обаче талибаните продължават безмилостна кампания за завземане на още територия. Част от проблема е пълното отхвърляне на лидерството и отговорността от страна на САЩ, които нахлуха в Афганистан преди 20 години.
Когато започваха преките преговори между Вашингтони талибаните, САЩ се фокусираха не върху намирането на начин за мирно разрешаване на кризата, за която са отчасти виновни, а върху прекратяването на войната. Следователно, вместо да притиснат талибаните да направят отстъпки, САЩ сключиха договор с тях, като напълно игнорираха опасенията на Кабул. Сега талибаните получиха много повече власт в страната и дори ако мирният процес продължи след изтеглянето на американските войски, то те ще преговарят от позицията на силния. Това обаче не трябва да пречи на Кабул и регионалните сили – Китай, Русия, Иран, Пакистан и Индия – да търсят политическо споразумение.
Ако талибаните превземат властта в страната със сила, както през 1996 г., тя няма да обслужват ничии интереси. А ако Кабул падне с кръвопролития, властта им няма да има международна легитимност. Опитът на Афганистан от миналото показа, че еднопартийните системи – комунистическият режим, муджахидините или талибаните – не са в състояние да стабилизират страната или да се задържат дълго време на власт. Сега, когато чуждестранните войски напускат Афганистан, воюващите трябва да се съсредоточат върху разрешаването и изграждането на стабилни структури на властта. В противен случай Афганистан ще се озове в нов цикъл на насилие.
