Фактът, че един четиридесет годишен добре образован мъж подписва съзнателно лъжлива декларация, с която нарушава конституцията, не може да бъде отхвърлен без последствия. Този негов акт обаче не бива да отклонява вниманието от начина по който той бе "изстрелян" на мястото министър и демонстративните му действия срещу корупцията. Освен подмяната на корумпираните управители на ББР, с негови приятели, Кирил Петков участва активно в договори със съмнителна полза.
Прекъсване на връзката за доставки на газ от Русия, по време на министерстването му, както и договора с американска фирма за доставки на течен газ, по-скъп от руския, не му попречи да се похвали с успеха на не до там печелившата диверсификация на снабдяването на България със синьо гориво.
Другите договори за строеж на заводи с масивно държавно участие на терени между другото собственост на братя Домусчиеви показват, че Кирил Петков не е свободен човек, а длъжник на хората, които го поставиха на министерското му място. Невероятно късият служебен стаж, наситен с медийни изяви с пари на държавата, не са нищо друго, освен шита с бели конци политическа постановка. Тя не е достатъчна обаче да скрие, че до момента на неговата поява, този измислен "икономист" не е публикувал нито ред за каквато и да е реформа на порочния български преход. И защо му е да реформира, след като е трупал пари не в Канада, а от прехода.
Освен бившият заместник министърът на финасиите Асен Василев, който подава редовно топката, в него инвестира виден американски спекулант, собственик на "Хедж фондове – Майкъл Карш. Със стажа в Харвардския университет не се изчерпва образованието на кандидат-политика. Фондацията на Жорж Сорос също разширява (или по-скоро стеснява) мирогледа му.
От където и да бъде погледнат "случаят Кирил Петков", прозира участието на "задкулисието", което сменя неудобните и компрометирани пионки с дипломирани, "почетни" маши.
