В България след броени дни предстоят дългоочакваните парламентарни избори. Дългоочаквани най-вече от хората, които през лятото и есента на 2020 г. бяха на площада и горещо искаха оставката на правителството и главния прокурор. По време на тези предизборни дни, вместо да слушаме и четем обещания на нови и вече компрометирани политици, е може би по-добре да се вслушаме в това, което ни казват интелектуалците с опит, хора, които са живели и по времето на злокобния соц, и по времето на прехода и на всичкото отгоре, за тяхно може би съжаление, им се наложи да доживеят реставрацията на соца чрез управленския модел на ГЕРБ и Бойко Борисов.
Именно поради всичко това от ФАКТИ потърсихме за разговор журналиста Иво Беров, който бе любезен да отговори на въпросите на медията ни.
– Г-н Беров, наскоро чух едно мнение, че предстоящите на 4 април парламентарни избори са толкова важни, колкото са били и първите демократични такива през 1990 г. Според Вас има ли резон в такова твърдение?
– Никакъв. Тогава се сменяше цялата система, тогава беше преобразование, революция, както се случва примерно на 100 или 1000 години.. Сега имаме това, което се нарича донатъкмяване. Мога да го кажа и като тунинговане, което е по-модерен израз. Същността и важността на сегашните избори е в това дали ще успее демокрацията ни, която е представена от закони и институции, да се напълни със съдържание, защото в момента явно тези закони и институции са по-скоро фасада. Това ще е огромното усилие на обществото, независимо дали обществото го осъзнава или не. А то според мен по-скоро не осъзнава точно тази важност на тези избори.
– В този ред на мисли, имат ли шанс гражданите, хората със съвест, с вота си да победят този на клиентелата, плюс купения и корпоративния?
– Нещата са кантар. Не става въпрос за истински осъзнатите граждани, които умеят да мислят. Те винаги са били малцинство и винаги са били губещи. Става въпрос дали ще има достатъчно много хора, които да почувстват, че нещо не върви и това нещо е действително липсата на съдържание и запълването на демократичните институции като фасада.
– Считате ли, че масовото отваряне у нас и последвалият ръст на заразени с коронавирус е планирана държавна политика, която има за цел да понижи избирателната активност на 4 април?
– Не. Това е ходене по ръба на бръснача. Въобще не вярвам, че това е държавна политика, доколкото тя може да доведе и до загуба на властимащите, ако епидемията се разпространи. Тогава хората ще си кажат: "Тези се хвалиха, хвалиха, но не успяха да овладеят епидемията". Така че, не, в никакъв случай това не е някаква хитрост на властта.
– Но ако така продължават нещата, тоест с покачване на заразените с COVID, това може би ще откаже доста хора от гласуване. От друга страна може да предполагаме, че управляващите си мислят в посока на това, че какви ли не неща не ги свалиха от власт и вярват, че и изпускането на епидемията няма да успее и хората ще преглътнат дори това.
– Не, защото другите неща са умозрителни. Когато кажеш на средни българи, подчертавам на средни българи, които си живеят своя живот из провинциални градчета и се стремят да припечелят нещо, или да оцелеят, и когато им заговориш за съдебна реформа те не обръщат внимание и смятат, че това са празни приказки. Когато обаче им заговориш за болестта на децата и родителите им, то това е съвсем друго нещо.
– Ако поне донякъде се доверим на социолозите, ГЕРБ и сега е първа политическа сила, въпреки десетките управленски гафове, някои от които спокойно могат да се нарекат и катастрофа, и въпреки протестите през лятото и есента. Какво е обяснението на този феномен?
– Това е феномен, който се нарича България. Когато в частен разговор премиерът на Република България нарича председателката на Народното събрание така, както я нарича, това в целия свят, който не се нарича България, би предизвикало огромно възмущение. Тук предизвиква разбиране, защото всички го правят, когато са на две ракии, макар и не чак в такава засилена степен. Всички го правят, като, разбира се, се изключват някакви единици, един малък кръжец, тънка прослойка естети, за които това е недопустимо. Но те нямат политическо и обществено значение.
– Освен разбирането, има и някакво подсилване на ефекта.
– Да. "Ето нашия човек, той е нашият човек, също като нас е, той ще се грижи за нас, защото е като нас". Макар че по-логичната мисъл е: "Той няма да се грижи за нас, тъкмо защото е като нас".
– А как си обяснявате друг политически феномен – Слави Трифонов, който без да се появява особено много, според някои от същите социолози партията му "Има такъв народ" е трета политическа сила?
– Слави Трифонов се е появявал не малко. Той се е появявал не много, а много, много, много. Той е най-гледаният българин след демократичните промени, най-много е присъствал в екранно време и сутрин, и обед със своите мисли и чувства. Той е казал всичко и затова сега няма нужда да казва каквото и да било.
– Ще познаят ли социолозите, че партията му ще бъде трета политическа сила?
– Трета не, според мен четвърта. Но може да стане и трета. Не съм мислил по въпроса, защото за мен това няма голямо значение.
– Виждате ли някакво осъзнаване и поне малко мръдване напред от страна на градската демократична общност, която вече не наричам десница, защото не я намирам за такава…
– А какво намирате за десница?
– В момента нищо не намирам за десница.
– Можете ли да ми кажете една същностна разлика между ГЕРБ и БСП по основните въпроси, които вълнуват България?
– Може би отношението към данъчната политика и в частност към плоския данък. ГЕРБ не повишиха драстично данъците.
– Плоският данък беше въведен от БСП. По основни въпроси за България – като например за "Белене", "Руския поток", Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, промените в съдебната система, Македонския въпрос, отношението към Турция, ГЕРБ и БСП имат еднаква позиция. Още повече, едва ли споменатият от вас данък е някаква решителна разлика между лявото и дясното въобще в световен мащаб.
– По отношение конкретно на Истанбулската конвенция, мисля, че ГЕРБ и БСП имат сходна позиция заради обществените нагласи към тази конвенция. Дори бих казал, че това се отнася за почти всички политически партии у нас.
– Работата е там, че в България няма либерална партия, но пък има три-четири антилиберални партии.
Може би "Да, България" е либерална партия.
– Не. Там има либералстващи политици. Само че либерална партия в истинския смисъл на думата не е. Не са като европейските либерали, например.
– Ще довърша въпроса за градската демократична общност. Има ли при тях осъзнаване в посока на това, че няма как да разширят влиянието си в цяла България само с една-две теми?
– Не, не са го разбрали това. Водачите не са разбрали това и след толкова години – една, две, три минаха, явно няма да го разберат. Това е един от огромните недостатъци на тази политическа прослойка, за която говорите. Тя няма размах, няма далновидност, няма виждане, няма вдъхновение при тях. Те са добри хора, но за да поведат, за да привлекат все повече хора и да поведат страната, се иска нещо повече.
– Вчера (б.р. онзи ден) писателят Манол Глишев в интервю за нашата медия каза, че едно от ключовите неща, което им липсва, е тестостерон. Съгласен ли сте?
– Абсолютно, макар и малко грубо да се е изразил. Непрекъснато повтарят две или три неща: "Бойко Борисов е корумпиран, Бойко Борисов е такъв и онакъв". Не се прави така. Да, добре, той е такъв и онакъв, но за това трябва да говорят политици от трети, четвърти ред в дадена партия. Ти, лидерът, трябва водиш страната напред, ти трябва да кажеш накъде ще я поведеш и трябва да я убедиш да тръгне след теб. Това е основното, но те за това не се досещат. Нямат тестостерон, както е казал колегата.
– Той каза и нещо друго. А именно, че т.нар. мутри, които приемаме, че днес са в някои партии, са по-разбираеми, изглеждат по-силни и затова хората ги предпочитат.
– Не само разбираеми. Тук има нещо дълбоко приклещено в общобългарското национално съзнание – "Да, те прибират за себе си, но дават и на нас". Ето това е формулата на "стабилността". Те (б.р. ГЕРБ) успяват, за разлика от БСП, да привлекат, да вземат и да усвоят европейските средства. "Да, те си раздават на себе си, но остава и за нас. Вижте видимите резултати".
– Обрисувахте идеологията на клиентелизма.
– Не. Това не е клиентелизъм, това е балканското развитие. Има го в Гърция, в Сърбия, в Румъния, в България, в Македония. Клиентелизмът е друго нещо, ще ви обясня. Патрициите в Римската империя са освобождавали своите роби, за да гласуват за тях. Те са се наричали клиенти (б.р. робите). Патрициите са казвали, че имат клиенти и са давали пари на този и онзи, за да се гласува за тях. Там длъжностите са били изборни, само патриции могат да ги заемат, но патрициите, за които гласува плебсът, който бива подкупван по най-различни начини. Всеки патриций си образува клиентела. Разбира се, има нещо общо и с нашата история, но не е съвсем същото.
– Връщам съм се за момент на демократичната общност и в частност на политическото обединение "Демократична България", което я олицетворява, със следния въпрос. Може ли този политически проект да бъде траен такъв, предвид идеологическите различия на трите партии?
– Ако е истински, този проект ще трае, докато не постигне целта си. На първо място целта е правова държава.
– И смятате, че няма да се разпаднат и нищо не може да ги раздели дотогава?
– Те могат да се разпаднат и утре, но на теория проектът е образуван с някакви виждания и той ще има смисъл, докато тези виждания се осъществят. Както беше примерно със СДС, което според мен извърши нещо много голямо, едва ли не велико в българската история. Това са пазарната икономика, това са демократичните институции, влизането в Европейския съюз и НАТО. СДС постигна целта си и след това трябваше да намери смисъл за съществуването си, но не само, че не намериха смисъл на съществуването си, а отрекоха и постигнатото. И затова сега има БСП, а няма СДС. Нали това, което е към ГЕРБ, не го приемате за СДС?
– Не го приемам. Още повече, сутринта (б.р. вчера сутринта) председателят на текущото СДС Румен Христов каза, че в нашата страна най-важен е министър-председателят. По Конституция обаче тя е република с парламентарно управление. Та, това може би също отговаря на въпроса Ви за неприемането на това, което е към ГЕРБ.
– Той не е разбрал Конституцията очевидно. В една държава с парламентарно управление най-голямо значение има Парламентът. Той по едно време признаваше постигнатото от СДС, после го отричаше…
– Днес наблюдаваме повсеместна политическа неграмотност сред българите. Вие сте съвременник на 90-те, видели сте всичко, което се е случило тогава. Различна ли беше ситуацията тогава, или поне имаше ли в зародиш изграждане на някаква политическа мисъл у българина тогава?
– Беше в зародиш. Политическата мисъл в нейните подробности, в нейните детайли като разделение на властите, конституция, закони, правова държава, независим съд и прокуратура, всичко това хората не го знаеха, но знаеха много добре, защото го бяха преживели, че социализмът е една прогнила система, която не е способна да осигури нито достойно съществуване, нито смислен обществен живот. Това нещо хората го чувстваха и виждаха и най-вече можеха да направят сравнение с развития свят.
– А кой, или какво, прекъсна зародиша?
– Това е много важен въпрос. Аз, разбира се, мога веднага да кажа, че е царят и т.н. Вие може би сте прав, че точно липсата на политическа грамотност в подробностите, като подробности наричам механизма на работа на институциите, защото точно липсата на такъв опит, на такава грамотност, накара хората да си мислят, че примерно царят за 800 дни ще оправи България. Всички са забравили, но вестниците тогава бяха пълни с глупости от рода на това, че царят бил уредил 3 милиарда за България благодарение на арабските връзки, че "през есента ще увеличи заплатите с 30-40%". Хората повярваха поради липса на демократичен опит, поради липса на опит в участие в държавните дела. От тази гледна точка българският народ е много глупав, защото държавната, обществената и политическата мъдрост се изработват при вземане на решения и при вземане на правилни решения. A доколкото хората не са имали право да вземат решения две, три, четири поколения, те просто нямат този опит, няма тази мъдрост, нямат този политически и обществен ум. Те имат човешкия, ежедневен битов ум, който им казва, че ей сега ще дойде царят, той като като цар има връзки и ще ни уреди с увеличение на заплатите и с арабските си приятели, които, поради някакви неизвестни причини, поради това, че много обичат царя, ще дадат на България 2 или 3 милиарда. Въпиеща глупост, за която сега никой не си признава.
По отношение на разбуждането на нашето общество, чувал съм едно крайно твърдение, че само ако властта започне да отнема апартаментите и частната собственост, би могло да има някаква по-сериозна обществена реакция.
– Това зависи от битовото състояние, в което се намира обществото. Ако то си е надделяло на хала, както са най-развитите страни, те се занимават с правата на жените и джендърите. Ако обществото е изостанало, то се занимава със свързването на края в бита до края на месеца и с това дали ще може да си купи това или онова. И оттук нататък: "За какво правова държава говорите, за каква съдебна система, за какво бездействие на прокуратурата, какви са тези глупости? Това не ме интересува. Най-мразя джендърите и много ще бъде лошо, ако норвежците ми откраднат децата". Това е. След като без въобще тук да има някаква либерална партия, или дори либерален кръжец, се пръкнаха около 4 антилиберални партии, които "ще ни защитават от розовата комунистическа мъгла, от джендърдите, от либералния неомарксизъм" и прочее измишльотини, които по своята значимост и съдържание се равняват на приказките за извънземните и рептилите. Явно сме на такова дередже.
– Въпрос, който касае изборите. Какви са очакванията Ви за следизборния период?
– Очаквам една нестабилна в политически смисъл България, за която се осмелявам с плаха надежда да се надявам, че ще роди нещо по-ново и по-смислено.
– Зададен въпросът по друг начин, възможно ли е да се отиде на нови парламентарни избори?
– Да. След 9 месеца най-късно, например. 9 месеца след тези избори според мен ще има предсрочни избори, като, разбира се, срокът е напълно условен. Може и да са след 2 месеца, може и след 12 да са.
– Имам опасението, че това може да не се случи, вземайки предвид факта, че от Европа ще се излеят десетки милиарди, които този път – да, няма да са съвсем безусловни, но те може би ще мотивират някои партии да успеят да съставят коалиция, която да се задържи максимално много на власт, за да усвоява.
– Не, не, това няма да повлияе, защото българското общество вече, пак, разбира се, по някаква грешка и неразбиране, започна да възприема тези пари като даденост, която сякаш сме заслужили, която ни принадлежи, която си е наша. Все още българското общество, пък и не само българското – и унгарското и полското, например, не е осъзнало, че това не ни се полага поначало. Обществото си мисли, че сме влезли в Европа, за да ни дават пари. Те наистина дават, но не знам дали ще продължат да дават и дали в един момент нашето, унгарското и полското общества няма да осъзнаят, че тези пари се дават срещу и заради съответните цивилизационни достижения.
– Това е така, но аз, а може би и Вие, както и други хора, не забелязваме тези цивилизационни достижения в България, и въпреки това парите продължават да се дават.
– Точно това казвам. Даваха се, защото не създавахме проблеми, или пък създавахме много по-малко проблеми, отколкото една Унгария, например. Онези хора не са пълни глупаци, за каквито ги смятат, нито са злокобни джендъри. Те всичко това го виждат, дават си сметка и, макар и бавно, защото при демокрацията нещата вървят бавно, се вземат съответните мерки. А съответните мерки, както се досещате, са проследяване на европейските средства чрез новосъздадената Европейска прокуратура. Както виждате, Кьовеши не е вчерашна, за да ѝ пробутват прокурори, които няма да вършат работа.
