На 01.02. почитаме най-черният период в Новата българска история – Народният съд и хилядите знайни и незнайни жертви на червения терор, развихрил се в България. Всъщност, периодът на този терор не се заключава само в тези няколко месеца на 1944/45 г., а продължава цяло десетилетие до към 1954 г. В своите "Задочни репортажи", Георги Марков добре предава тази атмосфера, в която на длъж и шир из страната обикалят черните коли със специалните екипи и хората изчезват за миг – грабнати от улицата, от работата или дори от кревата, в който са спали до преди няколко секунди.
Унищожението на интелектуалния и социален елит на България, е вероятно най-тежката национална катастрофа, която сме преживявали. Страната ни е хвърлена в интелектуално и духовно мракобесие, в което тънем вече близо 80 години. Бележити учени, инженери и икономисти от европейска величина са заменени от полуграмотни и малоимотни "пролетарии", прочути със своята пълна некомпетентност, алчност и безхаберие. Нека не наричаме тези хора селяни – двигателят на комунистическото движение са хора, които са се провалили изцяло в рамките на социума – рядко ще намерите сред тях някой успешен земеделец или животновъд – това са хора, които често са движени от своята злоба и нищета, съзрели възможността да си отмъстят на онези, които бяха по-умни, по-находчиви и по-оправни от тях.
Онези сред комунистите, които се отличават с преследването на реалния ляв идеал, също стават жертва на чистките, този път след 1947 г. – хората, които действително са се жертвали за своите идеи, но след 1945 г. са осъзнали, че България няма да поеме по пътя на социализма, а по пътя на слепия и безнравствен слугинаж към СеСеСеРе. Тези хора също изчезват един след друг, обявявани за изменници, предатели и агенти на капитализма. За тях няма място в писателските кръгове, научните среди и т.н.
Две поколения българи биват белязани и от клеймото на това, че произлизат от род на учени, офицери или полицаи, "служили на монархофашисткия режим" – колко провалени животи, кариери, образование!
Трагедията на Народния съд не са само хилядите избити и затворени (повече отколкото във всички други страни от Източния блок без СССР взети заедно), а и онези десетки хиляди, които трябва да живеят с последиците от съдбата на своите близки – деца-сираци, самотни майки, семейства останали без покрив и препитание. И единствената причина за тази им трагедия е факта, че са успявали в живота, учели са, борели са се, живеели са.
На днешния ден не бива да забравяме, че комунизма е едно човеконенавистно зло, враг на всеки разум, старание и просперитет. Той е триумф на посредствеността, готованството, злобата и завистта! Също както авторитаризма, фашизма и национал-социализма, тоталитарния комунизъм е създаден от низвергнатите социални утайки, който не могат и не искат да приемат света в който живеят, обвинявайки всички останали за собствената си некомпетентност, некадърност и липса на интелект.
Не оставяйте група демагози, които са се излюпили от яйцата на Червеното влечуго да ви лъжат, че "Бай тошово време – това е истинския социализъм". Няма никакъв социализъм в България – никога не е имало. Ако искате да видите успешен социалистически модел, погледнете към Швеция и не се лъжете, че тук някога е имало дори подобие на подобно нещо. На всички соц носталгици ще кажа – на който му липсва НРБ, да иде в Северна Корея и да доизживее болните си фантазии там. Без извинение.
Александър Стоянов, Фейсбук
