Kъща от карти. Набор от лъжи, които несъзнателно сме приели. Ето как изглежда нашата сигурност по време на дълбоки кризи. Подобни епизоди ни шокират да осъзнаем колко опасни са нашите предположения. Ето защо тази година наподобяваше бързо отстъпващ прилив, принуждавайки ни да се изправим пред потопени истини.
Някога с основателна причина си мислехме, че глобализацията е отхвърлила националните правителства. Президентите се сдържаха пред пазарите на облигации. Премиерите пренебрегнаха бедните в страната си, но никога Standard & Poor’s. Финансовите министри се държаха като измамниците на Goldman Sachs и сатрапите на Международния валутен фонд. Медийните олигарси, петролни магнати и финансисти, не по-малко от левите критици на глобализирания капитализъм, се съгласиха, че правителствата вече не контролират. Тогава пандемията удари. През нощта правителствата отгледаха нокти и оголиха наточени зъби. Те затвориха граници и приземиха самолети, наложиха драконовски вечерен час на нашите градове, затвориха театрите и музеите ни и ни забраниха да утешаваме умиращите си родители. Те дори направиха това, което никой не смяташе за възможно преди Апокалипсиса: отмениха спортни събития.
По този начин беше разкрита първата тайна: правителствата запазват неумолимата власт. Това, което открихме през 2020 г. е, че правителствата са избрали да не упражняват своите огромни правомощия, така че тези, които глобализацията е обогатила, да могат да упражняват своите.
Втората истина е тази, която много хора подозираха, но бяха твърде плахи, за да извикат: дървото на парите е истинско. Правителствата, когато бяха призовани да платят за болница тук или за училище там, изведнъж откриха куп пари в брой, за да заплатят заплатите, да национализират железниците, да поемат авиокомпаниите, да подкрепят производителите на автомобили и дори да подкрепят фитнес залите и фризьорите. Тези, които обикновено протестират срещу това, че парите не растат по дърветата, че правителствата трябва да оставят чиповете да паднат там, където могат, сега просто мълчат. Финансовите пазари празнуваха, вместо да се хвърлят в атака срещу разхода на държавата.
Гърция е перфектен пример за третата истина, разбулена тази година: платежоспособността е политическо решение, поне в богатия Запад. През 2015 г. държавният дълг на Гърция в размер на 320 млрд. евро се извисяваше над националния доход от само 176 млрд. евро. Проблемите на страната бяха новини на първите страница по света и европейските лидери оплакаха нашата несъстоятелност. Днес, в разгара на пандемията, която влоши лошата икономика, Гърция не е проблем, въпреки че публичният ни дълг е с 33 млрд. евро по-висок , а приходите ни с 13 млрд. евро по-ниски в сравнение с 2015 г. Европейските сили обаче са решили, че едно десетилетие за справяне с фалита на Гърция е достатъчно, затова избраха да я обявят за платежоспособна. Докато гърците избират правителства, които последователно прехвърлят на трансграничната олигархия всякакво (публично или частно) богатство, Европейската централна банка ще прави всичко, което е необходимо – ще закупи толкова гръцки държавни облигации, колкото е необходимо – за да държи несъстоятелността на страната извън прожекторите.
Четвъртата тайна, която 2020 извади на бял свят, беше, че планините от концентрирано частно богатство, които наблюдаваме, имат много малко общо с предприемачеството. Не се съмнявам, че Джеф Безос, Илон Мъск или Уорън Бъфет умеят да печелят пари и да спекулират на пазарите. Но само малък процент от натрупаната им плячка е резултат от създаването на стойност. Помислете за огромното увеличение от средата на март на богатството на американските 614 милиардери. Допълнителните 931 милиарда долара, които са натрупали, не са резултат от иновации или изобретателност, които генерират допълнителни печалби. Те станаха по-богати в съня си, така да се каже, когато централните банки наводниха финансовата система с произведени пари, което доведе до скок на цените на активите и по този начин изстреля с космическа ракета богатството на милиардерите.
С рекордно бързото разработване, тестване, одобрение и разпространение на ваксините COVID-19 беше разкрита пета тайна: науката зависи от държавната помощ и нейната ефективност не забравя публичното ѝ положение. Много коментатори описват лирично способността на пазарите да реагират бързо на нуждите на човечеството. Но иронията не трябва да се губи за никого: администрацията на най-антинаучния президент на САЩ някога – президент, който игнорира, сплашва и подиграва експерти дори по време на най-тежката пандемия от един век – отпусна 10 милиарда долара, за да гарантира, че учените разполагат с ресурсите, от които се нуждаеха.
Но има по-широка тайна: докато 2020 г. беше знаменателна година за капиталистите, капитализмът вече не съществува. Как е възможно това? Как капиталистите могат да процъфтяват, докато капитализмът еволюира в нещо друго? Най-големите апостоли на капитализма, като Адам Смит, подчертаха неговите непредвидени последици: именно защото хората, търсещи печалба, не гледат на никой друг, те в крайна сметка служат на обществото. Ключът към превръщането на частния порок в обществена добродетел е конкуренцията, която подтиква капиталистите да се занимават с дейности, които максимизират печалбите си. На това е на конкурентен пазар, който служи на общото благо, като увеличава обхвата и качеството на наличните стоки и услуги, като същевременно постоянно намалява цените.
Не е трудно да се види, че капиталистите могат да се справят много по-добре с по-малко конкуренция. Това е шестата тайна, която 2020 разкри. Освободени от конкуренцията, колосални платформени компании като Amazon се справят удивително добре със смъртта на капитализма и неговото заместване с нещо, наподобяващо техно-феодализъм.
Но седмата тайна, която тази година разкри, представлява сребърна подплата. Въпреки че постигането на радикални промени никога не е лесно, сега е напълно ясно, че всичко може да бъде различно. Вече няма причина да приемаме нещата такива, каквито са. Напротив, най-важната истина за 2020 г. е уловена в уместния и елегантен афоризъм на Бертолт Брехт: „Тъй като нещата са такива, каквито са, нещата няма да останат такива, каквито са“.
Не мога да се сетя за по-голям източник на надежда от това откровение, доставено за година, която повечето биха предпочели да забравят.
Янис Варуфакис, преподавател по икономика в Атинския университет и бивш финансов министър на Гърция
