Евреите в Германия – историята на едно столетно съжителство, в която има не само мракобесие. Сборникът „Ние сме тук! 1700 години еврейски живот в Германия“ на 340 страници припомня за забележителни писатели, композитори, философи, художници, учени, политици и банкери от еврейски произход в Германия. Тук ще разкажем само за двама от тях, оставили дълбока следа не само в германската, но и в световната история.
Мозес Менделсон
Мозес Менделсон се ражда през 1729 година в бедно семейство, получава традиционно еврейско образование и на 14-годишна възраст с една торбичка през рамо се отправя пешком към Берлин. По онова време евреите имат нужда от специално разрешение, за да живеят в столицата на Прусия. Менделсон успява да си го набави като частен учител на децата на един фабрикант. По-късно постъпва на работа във фабриката, става счетоводител, а накрая и съсобственик.
Мозес Менделсон има да храни голямо семейство с десет деца, четири от които умират още в ранна възраст. Парите си изкарва от фабриката, но главният му интерес е насочен към науката и езиците. Изучава философия и математика, немска литература и латински, поддържа близки контакти с много известни учени. Три пъти го предлагат за член на Пруската академия на науките, а кралят два пъти задрасква името на евреина Менделсон и чак на третия път отстъпва. През 1763 година един научен трактат на Мозес Менделсон получава първата награда на Пруската академия – в конкуренция с произведение на самия Имануел Кант.
През 1770 година известният швейцарски богослов Йохан Каспар Лафатер призовава Менделсон или публично да обори догмата на християнството, или ако не може, да се покръсти. Менделсон не иска да се отказва от своето вероизповедание, но в същото време осъзнава, че за него като евреин в протестантска Прусия е много опасно да оспорва християнската догма. Отворените писма, които той пише в отговор на предизвикателството, и до днес поразяват със своята мъдрост, убедителност и тактичност.
Менделсон поставя акцента върху взаимната търпимост между различните вероизповедания. През 18 век идеята за взаимна търпимост между религиите е нещо съвършено ново и напредничаво, така че възгледите на Менделсон стават обект на разгорещени дебати, особено сред протестантите – и в крайна сметка мнозина ги приемат.
Макар да е смятан за инициатор на Хаскалата – общественото движение, което се застъпва за интеграция на евреите в европейското общество, не бива да се мисли, че Мозес Менделсон одобрява идеята за асимилация на евреите в християнските общества. Като човек, който практикува юдаизма, той се стреми да запази национално-религиозните особености на еврейския народ, който, според него, трябва да се приобщи към съвременния свят и достиженията на цивилизацията и да се интегрира в европейското общество, но без да се отказва от еврейските си традиции. Четири от шестте деца на Мозес Менделсон приемат християнството. Така постъпват и внуците му, сред които е и гениалният композитор Феликс Менделсон Бартолди, автор на едно от най-известните музикални произведения в света: „Сватбения марш“.
Алберт Айнщайн
В семейството на асимилирани германски евреи през 1879 година се ражда Алберт Айнщайн. Родителите му не са религиозни хора и дори дават детето в католическо училище. И до днес се повтаря жилавата легенда, че Айнщайн е бил слаб ученик. Но всъщност бележките му, особено по математика и физика, са отлични. Бъдещият велик физик изостава единствено с френския. И още нещо много важно: той от сърце мрази казармената дисциплина в училище. И по-късно ще напише: „Училището задушаваше свещената любознателност, която преди всичко се нуждае от свобода“.
Айнщайн напуска Германия през 1932 година, още преди националсоциалистите да се възкачат на власт. Обръща гръб на родината си не толкова защото се опасява от евентуални преследвания срещу евреите – по онова време все още никой не може да си представи ужасяващите мащаби на задаващия се Холокост. Айнщайн просто мрази послушната тълпа, която крачи след „фюрера“ към властта. „Презирам онези, които обичат да маршируват в строя. Те са получили мозък по случайност, защото за маршируването им е достатъчен и гръбначният мозък“, казва Айнщайн. И още: „Горещо мразя героизма по команда, безсмисленото насилие и окаяното патриотарство“.
Едва след като емигрира в САЩ, великият физик и вече носител на Нобелова награда за пръв път по същество взима отношение по еврейския въпрос. Към тази стъпка го тласкат най-вече първите антисемитски закони на „Третия Райх“, погромите срещу евреите през така наречената „Кристална нощ“ и последвалото масово унищожаване на хората от еврейски произход. Алберт Айнщайн полага огромни усилия да измъкне от Германия своята братовчедка Лина, но така и не успява. През 1942 година тя е депортирана в концлагер и загива в Треблинка.
По това време Айнщайн започва активно да подкрепя ционистите, които се стремят към собствена държава. Той дори събира пари за земя в Палестина и за Ерусалимския университет. А през 1952 година новата държава Израел дори му предлага да стане неин президент. Айнщайн е трогнат от сърце, но не приема предложението. „През целия си живот съм се занимавал с обективни неща. Не притежавам нито естествените заложби, нито опит в правилния подход към хората, необходими за някаква официална длъжност“, пише той в отговор на поканата.
