Върви ни на лидери на политически партии, които ни представят своята гледна точка по важни въпроси през профилите си във Facebook. И докато единият такъв лидер, преди няколко часа, може би изтъкнато му, че не е добре да го виждаме все на фона на икони в неговия дом, все пак направи брифинг в централата на партията си и даже отговаряше на журналистически въпроси, другият се показа веднъж в деня след изборите, а след това в тази неделя. По тениска и на дивана. Може би от вкъщи, може би не. Гадаем.
В „Севда ТВ“ не залагаха на въпросите, а на монолозите на „протагониста“, който се представя като винаги прав и неразбран. В „Тошко ТВ“ протича лежерен разговор на „ти“ между главния персонаж и второстепенния Тошко, който Тошко, както разбрахме от лайфа на Трифонов, така са го кръстили, а това дразнело тях (които и да са те). Това между другото, а иначе във включването бяха обсъдени „актуалните въпроси от последните 2 седмици“, по които видеото трябваше да даде отговори. Така и беше озаглавено.
Какви бяха тези отговори?
Отговор номер 1:
Слави не говори с журналисти, защото му носи облекчение. „Наслаждавам се на възможността да не присъствам толкова в публичното пространство“. Защо? Защото може да върши работата, която върши в момента, и без да дава интервюта по студиата. Неприятно му е.
„Аз върша работата, която имам да върша, без да се показвам в публичното пространство“, обясни Слави. Разбирам, обаче работата на лидера на първата политическа сила е да ръководи въпросната сила. Въпросната сила пък обикновено работи по управлението на публичния ресурс – разпределя публичния ресурс от името на тези, които го генерират – данъкоплатците.
Как така този лидер преценява, че неприятното усещане, което изпитва, когато обикаля студиа и говори с журналисти, е по-важно от необходимостта много ясно да обяснява как и от какво се ръководи тази първа политическа сила, която eвентуално ще разпределя парите на данъкоплатците, не зная. Чак ми е чудно, че са преценили, че е приемливо обяснение.
Отговор номер 2:
Роднините на Слави са чували всякакви твърдения за него, свикнали са да чуват „всичко гнусно, което можеш да си представиш“. Този отговор идва малко изненадващо, защото никой не е задавал въпрос в тази посока. Нямам и спомен от парламентарната трибуна някой да е говорил за здравословното състояние на Слави. Споменът ми е, че от парламентарната трибуна се говори как се иска гаранция, че „Има такъв народ“ ще държи ДПС на дистанция от властта. Дали това ще се случи, видеото не дава отговор.
Отговор номер 3:
След като Николай Василев е участвал в правителство, съставено с мандата на ДПС, значи и Христо Иванов, според Слави, може да е ГЕРБ, защото е бил министър в правителство на Борисов.
Това, че Николай Василев е изкарал цял мандат като вицепремиер в коалиционното правителство на НДСВ и ДПС в периода 2001-2005 година и цял мандат на поста министър на държавната администрация и административната реформа в правителството на Станишев (Тройната коалиция), съставено с мандата на ДПС, а Христо Иванов подаде оставка след по-малко от година на поста министър на правосъдието, след като стана ясно, че реформите в правораздаването няма да се случат, явно не добавя никакъв допълнителен нюанс. Нито пък това, че Иванов тогава беше безпартиен и беше предложен за поста от коалиционния партньор на ГЕРБ – вече несъществуващия Реформаторски блок.
Отговор номер 4:
„Демократична България“ искат постове, въпреки че твърдят, че не искат“.
Аз само щях да се радвам, ако ДБ действително поставяха условия за постове, действително поставяха условие за задължително оставане на Кирил Петков в редовното правителство, но също и поемането на определени министерски постове от свои представители. Виждаме обаче, че ДБ говорят по-скоро препоръчително.
Отговор номер 5:
„Без предварително да е казал, да се е обадил да търси някакво партньорство, излиза (б.р. Христо Иванов) и чете декларация от Парламента“.
Разговорът, според Слави, явно трябва да се случва в телефонни разговори на „ти“, не с декларации на парламентарни групи от парламентарната трибуна.
Само че не Христо Иванов e декларирал нещо – декларацията е от цялата парламентарна група. В тази група има представители на три партии, има и хора, избрани с преференции. Има хора, които са гражданска квота. Има хора, които са били гражданска квота и са избрани с преференции. Тези хора са пряк избор на гласоподавателите – пълнолетни български граждани, които са гласували за тях.
Какво говори това за възприятието на Трифонов по въпроса дали в партиите решенията се взимат от лидерите, е въпрос, който оставям отворен и на въображението ви.
Не оставям отворен въпроса как според него би следвало да се взимат решения: явно лидерите на коалиции и парламентарни групи е по-редно да се обадят на някого и да търсят партньорство, вместо да оповестят намеренията и дадат предложенията си от парламентарната трибуна посредством официални декларации, внесени в Народното събрание от парламентарни групи, и изчетени публично от трибуната.
Трифонов обясни това с обсъждане „по нормален начин“. Когато обаче си политик нормалният начин би следвало да е именно публично и през институциите.
„Можем ли така да действаме? Да си четем декларации?“, запита той. Ами, да, г-н Трифонов, поне според мен и традициите на парламентаризма така би трябвало да действате…
Отговор номер 6:
„Българската журналистика е без достойнство, без самочувствие, без смелост. Беше ясно от самото начало, че няма да сме симпатични на журналистите, защото те в продължение на 11 години показваха как Бойко Борисов реже ленти“.
Като журналист, аз бих искала да кажа, че на мен не сте ми симпатични не защото 11 години съм показвала как Бойко Борисов реже ленти, а защото претендирате да сте алтернатива, да сте антисистемни, а предлагате системни играчи като Николай Василев за премиер, каните на официални разговори ДПС, имате бивши офицери и агенти на Държавна сигурност в редиците си, в първото си официално изказване след изборите ми говорихте за космонавти, вместо за отстраняването на Гешев. Политическите ви идеи и точките от референдума също не подкрепям, не мисля, че биха се отразили позитивно на текущата българска реалност.
Но да, истина е, че тези, които посочвате като мисирки, това правеха в последните години. Обаче, като човек, който работи в медии от повече от две десетилетия, си мисля, че знаете разликите между жанровете. Поне се надявам.
Отговор номер 7:
„Националната телевизия е държавна, а не обществена“.
Тук не бих могла да бъде по-съгласна.
В журналистическата теория държавната телевизия и обществената телевизия са различни понятия и ми харесва, че Трифонов прави разлика. Държавните медии се финансират от държавата и редакционната им политика следва политиката на държавата. Обществените би трябвало да правят качествена журналистика, да утвърждават демокрацията, да са общодостъпни.
Преди време Тошко Йорданов отбеляза, че медиите ги чака нов Закон за радиото и телевизията (с леко заплашителна конотация). Не съм сигурна дали партия, чийто лидер не прави дебати, пресконференции и интервюта, е точно партията, която трябва да пише законопроект за нов Закон за радиото и телевизията, но такъв трябва да има. Какъв да бъде той е обект на множество разговори с експерти по медийно право.
Отговор номер 8:
„Властта за нас не е самоцел“, е отворът на въпроса дали се поддават на външно влияние.
Ако разсъждаваме в хипотезата, че ИТН се поддават на влияние, въпросът изобщо не е каква е причината за това поддаване. Въпросът е какво е това влияние и възможно ли е това влияние да е двигател изначално на целия политически проект.
В разговора на Трифонов и Тошко Йорданов обаче под влияние се има предвид влиянието на „медии, Христо Иванов и останалите там“ върху решенията в партията кой да заема постове. За тезите, че зад ИТН стоят различни кръгове, не се казва и дума. Подозирам, че Трифонов няма и да заговори за това. Поне не докато не седне в някое така неприятно му чуждо студио.
Отговор номер 9:
„Единствените, които могат да повлияят на наше решение, са уважаемите зрители, които са и суверен, и избиратели, и въобще българските хора“.
Не всички български хора са зрители. И нямам предвид само на „7/8 TV, а че някои от тях са и участници. Те могат ли да ви влияят?
Отговор номер 10:
ИТН никога не са предлагали Петър Илиев за министър-председател. „Има ли законов ход, който представя Петър Илиев като министър-председател?“, попита Трифонов.
Вярно е, няма, ако приемем, че под „законов“ се има предвид „публичен“. Тук обаче силно алармиращ е нюансът на комуникацията в партньорство по телефона, вместо с декларации.
Отговор номер 11:
Трифонов продължава да не се смята за политик. Това попада в графата „небивал парадокс“ по очевидните причини, че той не само е политик, но е и политически лидер на първата политическа сила в страната към настоящия момент.
–
В заключение ще кажа, че докато Бойко Борисов обикновено изтъква колко много са направили ГЕРБ и как са атакувани отвсякъде, без да дава особени обяснения за каквото и да е било, Слави Трифонов все пак аргументира действията и решенията си. Обяснява ги. Обясненията обаче потрисат – представляват признания, които би трябвало да светнат "червената лампичка" (както е модерно да се казва в текущия политически език) във всеки един от нас. Което пък навежда на друга мисъл – как тези хора преценяват, че въпросните обяснения могат да се приемат, дори да им се повярва. Чак ми е чудно, че са преценили за приемливо обяснение политически лидер да бяга от публичност.
