Публикуваме сигнала без редакции:
"Г-н Е. Димитров заемащ поста на министър на ОСВ от около година и два месеца*, непрестанно излиза в медиите и се гордее със създадения от него Координационен център на МОСВ. По думите му, целта на координационния център е да „следи управлението на водите, отпадъците и качеството на въздуха“.
Интересно обаче е, по какъв начин се случва управлението на водите, отпадъците и качеството на въздуха от този център. В структурата на МОСВ, като част от специализираната администрация влизат дирекции „Управление на водите“, „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ и „Опазване чистотата на въздуха“. Интересен въпрос е кой от трите зам.-министри е ресорен на Координационния център на МОСВ, при положение, че се обхващат толкова тежки и различни направления в сферата на околната среда, при положение, че специализираните дирекции попадат в различни ресори.
По повод твърдението на Ревизоро, че за следенето чистотата на въздуха в цялата страна ще се вържат всички комини, които са рискови, с цел наблюдения, е добре да се обясни по какъв начин могат да се „вържат“ комини. От „връзването“ по какъв начин ще се следи и ще се постъпва информацията, и какви данни ще съдържа. Следва да се обясни къде се намира Европейската агенция за чистотата на въздуха. Секретна ли е, тъй като в публичното пространство такава не съществува.
Например само в залата на управлението на водите са монтирани над 30 бр. телевизори. Прави впечатление, че на тези телевизори се излъчват освен някои телевизионни канали, а също и наблюдение на камери, монтирани на няколко язовира. Тук си задаваме въпроса за видеонаблюдение н преливник или на изпускател, или на водовземна кула, каква информация бихме могли да извлечем и до колко би била полезна при управлението на водите.
В репортажите по национални медии неколкократно е показана таблица в работен файл “Еxcel“, която е наричана „Таблица в реално време“, „показваща кой язовир колко е пълен“. Тук си задаваме въпроса откъде постъпва тази информация и на колко време.
Съгласно законодателството в областта на водите, информация за състоянието на водите в значимите и комплексни язовири по Приложжение 1 към чл. 13 от Закона за водите, постъпва от дружества, които ги стопанисват. Информацията постъпва ежедневно, на всеки 10 дни и ежемесечно. След като МОСВ разполага с таблица „в реално време“, защо се изисква информация от компетентните дружества?
От репортажите може да се заключи, че благодарение на Координационния център към МОСВ значими и комплексни язовири се следят в реално време, което е остатъчно за управлението на водите. В такъв случай възниква въпросът какви са функциите на дирекция „УВ“ на МОСВ?
Още повече, от репортажите прави впечатление, че в центъра а ангажирани не само служители с експертиза в управлението на водите, а напротив – преимно IT и PR служители на МОСВ. Също се вижда, че зам.-министърът на МОСВ е ангажиран с таблицата „в реално време“ в залата за управление на цялата система. До това ли се ограничават функциите на един зам.-министър? Постоянно ли следи „в реално време“ информацията? Очевидно към „следенето е реално време“ спадат и проверките на място, например наскоро е направена мащабна проверка на НП „Рила“, на деривациите на яз. Искър, яз. Бели Искър, яз. Белмекен, за да се проверят „нивата“ на снега, с цел да се извърши преценка „на око“ за потенциална заплаха от наводнение при топенето им.
От това излиза, че при грандиозното управление на Ревизоро, работата на цял един научен институт „НИМХ“ е излишна. Още повече, МОСВ плаща сериозни суми на НИМХ за предоставяне на ежедневна справка за събираните и обработваните от тях данни. Но да се върнем на въпроса по отношение на проследяването на състоянието на водите в реално време. След като този въпрос е решен със сформирането и работата на Координационния център, защо към момента вече повече от 4 години, е страртирал проектът за Създаване на Система за управление на водите в басейна на река Искър, като първа фаза на Национална система за управление на водите в реално време.
Пилотният проект се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ и е на обща стойност 6 964 000 лв., от които 5 919 400 лв. са европейско финансиране и 1 044 600 лв. – национално съфинансиране. Предвиденият финансов ресурс за цялостната Национална система възлиза на 31 млн. лв. Бенефициентът на проекта е дирекция „Управление на водите“ към МОСВ.
Целта на проекта е осигуряване функционирането на национална интегрирана, междуведомствена система за оптимизиране оперативното наблюдение и управлението на водите в Република България. Системата ще прогнозира в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива вътрешните водни ресурси на страната, ще оценява риска от наводнения и засушаване и ще изпълнява функции, свързани с управлението на водите и защитата от вредното им въздействие, като ще дава възможност за вземане на своевременни решения и реакции както от административни структури, така и от обществеността.
Проектът предвижда да бъдат инсталирани метеорадар и мониторингови станции, които ще конструират и прилагат хидравлични модели, за да се събира и прогнозира информация при наводнения, включително обхватът, скоростта и нивото на повишение на водата в реално време. Ще се бъде изработена географска информационна система, която ще показва цифров модел на терена и ще интегрира данните от мониторинговите станции.
Интересното е, че едва през м. юни 2019 г., бе проведена официалната пресконференция за страртиране не дейностите по проекта за пилотната фаза, но към момента няма информация докъде е стигнал този проект. Може би е отпаднала необходимостта от изграждането на система за управление на водите в реално време, може би центърът е изграден със средства от този проект.
Още повече, като мярка в действащите планове за управление на риска от наводнения /ПУРН/ за периода 2016-2021 г., е посочена мярка Създаване на Национална система за управление на водите в реално време за целите на осигуряване на национален обхват за управление на водните ресурси. Отговорна институция за изпълнението на мярката е МОСВ.
Като се повдигна въпросът за Плановете за управление на риска от наводнение за четирите района на басейното управление, се извърши справка по отношение актуализацията им.
Съгласно националното законодателство в областта на водите, директорът на съответната БД изготвя плана за управление на речните басейни (ПУРБ) и плана за управление на риска от наводнения (ПУРН) и ги актуализира на всеки 6 години.
В края на 2018 г. са започнали дейностите по актуализирането на действащите към момента ПУРБ и ПУРН за периода 2016-2021 г. Осигурена е безвъзмездна финансова помощ по ОП „Околна среда 2014-2020“.
Общата стойност на проекта за актуализиране на ПУРБ за периода 2022-2027 е 24 000 000 лв., от които 85% или 20 400 000 лв. са средства от Кохезионния фонд (КФ) на Европейския съюз (ЕС) и 15% или 3 600 000 лв. – Национално съфинансиране.
Общата стойност на проекта за актуализира на ПУРН за периода 2022-2027 е 13,2 млн.лв., от които 85% или 11 220 000 лв. са средства от Кохезионния фонд (КФ) на Европейския съюз (ЕС) и 15% или 1 980 000 лв. – Национално съфинансиране.
Например, съгласно публикувания на сайта на МОСВ График на работната програма за актуализиране на плана за управление на наводненията 2021-2027 за дунавски, черноморски, източнобеломорски и западнобеломорски райони за басейното управление, към настоящия момент следва да са изпълнени следните дейности:
№ дейност
Дейност в ПУРН
Начало на дейността
Край на дейността
1
Изготвяне и публикуване на график и работна програма за актуализацията на ПУРН и мерки за консултация
Декември 2018
Декември 2018
2
Консултация със заинтересованите страни и обществеността по График и Работна програма на ПУРН и мерки за консултация при разработването му
Януари 2019
Юни 2019
3
Изготвяне и публикуване на Проект на Предварителна оценка на риска от наводнения (ПОРН) с включени Райони със значителен потенциален риск от наводнение (РЗПРН)
Януари 2019
Юни 2019
4
Обществени консултации по проектите на ПОРН с включени РЗПРН
Юли 2019
Август 2019
5
Изготвяне и публикуване на проект на карти на районите под заплаха от наводнения и на карти на районите с риск от наводнения
Септември 2019
Юни 2020
6
Обществени консултации по проекта на картите на районите под заплаха от наводнения и на картите на районите с риск от наводнения
Юни 2020
Февруари 2021
7
Подготовка и публикуване на проект на актуализиран План за управление на риска от наводнения и Програма от мерки
Септември 2020
Декември 2021
8
Обществени консултации по проекта на актуализиран План за управление на риска от наводнения и Програма от мерки
Януари 2022
Юни 2022
9
Екологична оценка и оценка на съвместимост
Декември 2021
Юли 2022
10
Обществени консултации по Екологична оценка и оценка на съвместимост на ПУРН
Юни 2022
Юни 2022
11
Обмен на информация и трансгранична координация със съседни държави за международните речни басейни/РЗПРН
Януари 2019
Юни 2022
12
Изготвяне на актуализиран ПУРН 2022 – 2027, приемане от Министерски съвет и публикуване
Януари 2022
Декември 2022
Отново от сайта на МОСВ се вижда, че единствената дейност, която е приключила е именно публикуване на проект на Актуализирана предварителна оценка на риска о наводнения за всеки район на бесейново управление, а крайният ѝ срок е юни 2019.
Добре е да се потърси отговорност от ръководители и координатори на проекти, по тези и още много други проекти, финансирани както с европейски, така и с държавни пари.
И това е само един малък пример от целия фарс, разиграващ се в МОСВ. Излиза, че съществената работа на МОСВ е спряла, като се работи единствено в посока демонстрации и ПР. Но ако се обърне внимание във всеки един репортаж или интервю с Ревизоро, без да е задължителна експертиза в областта на водите и околната среда, думите му, често противоречиви в различните изявления, звучат некомпетентно, необосновано и безумно. Очевидно е, че не може да се очаква работата в институцията реално да върви, дори и поради факта, че голяма част от директорите, а също и експерти бяха уволнени от същата личност. Н малка част от експертите напуснаха доброволно, защото по информция именно от такива служители е било невъзможно те да изпълняват служебните си задължения в такава среда.
Прави впечатление, че разследвани служители и началници, замесени в скандали и дела, в т.ч. настоящите зам.-министри, се издигат в йерархията на министерството (казуса „Студена“; отпадъците; фалиралото вече предприятие в Кърджали)".
*към момента на създаване на сигнала
