Разходите за иновации, разходите за образование, разходите за икономическо развитие никога не са лукс и неслучайно това е първият стълб в плана “Иновативна България”. С дял на подреденото финансиране 2 431,9 млн. лв., но глупаво би било да свеждаме разговора до бюджетни категории. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев по време на публична дискусия, посветена на първи стълб от Националния план за възстановяване и устойчивост – “Иновативна България”, предаде БГНЕС.
„Това е резултат от усилията на правителството, свързани с икономическата трансформация, които бяха анонсирани преди 1 година. Този разговор е дълъг, сложен, но той може да бъде сведен до няколко прости теми. Ако ние искаме да се развиваме по-амбициозно икономически, ако искаме икономика на добавената стойност, това може да се случи, само ако ние откриваме, разработваме и произвеждаме по-скъпи неща. Световната практика показва това. Богати са тези държави, които са в състояние да произвеждат, да изобретяват неща, които другите не могат“, заяви Дончев и добави, че няма нужда единствено и само на мащабите и увеличаване на машинния парк.
Според него фокусът трябва да е върху скъпи и уникални неща.
По думите му този разговор е сложен, защото той включва цял комплекс от мерки и не може да се сведе само до политиките в сферата на индустриализацията, в бизнеса, до качеството на административното обслужване или само до професионалното образование.
„То е цял комплекс от взаимосвързани мерки и политики, които само прилагани заедно ще дадат този необходим ефект. Този разговор е невъзможен без разговори за реформи“, поясни той и допълни, че разговорът трябва да започне от сферата на образованието, където спектърът от нужди и възможности е огромен.
Дончев коментира, че първо трябва да се гарантира, че всички деца са в клас, а не другаде, защото не би имало смисъл от това образователната система да е добра, ако над 10% от децата са извън нея и затова каза, че има нужда да се обърне внимание на образователната среда, на учебните материали, на учебните програми, на мотивацията на учителите. Той акцентира и на факта, че трябва да се разбере дали тази система освен фундаментални знания дали дава и умения на учениците и доколко е ориентирана към нуждите на пазара на труда.
„Мерките в сферата на образованието, науката и иновациите не са заключени само в този план и няма да бъдат финализирани само с тези над 2,4 млрд. Тук имаме огромно финансиране от държавния бюджет, имаме финансиране поне от три бъдещи оперативни програми, тази за образование, за „“Иновации и и конкурентоспособност“, „Научни изследвания и дигитализация“ . За това те трябва да бъдат гледани като свързан комплекс от мерки“, обясни вицепремиерът.
По думите му Планът акцентира върху STEM дисциплините, зад които се крият природни науки, математика, инженерни дисциплини, което съответства не само на световните тенденции, но и на нуждите на търсения на пазара на труда. /БГНЕС
