Партията на Цветанов: Правителството си купува изборите с новия бюджет

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d0bfd0b0d180d182d0b8d18fd182d0b0 d0bdd0b0 d186d0b2d0b5d182d0b0d0bdd0bed0b2 d0bfd180d0b0d0b2d0b8d182d0b5d0bbd181d182d0b2d0bed182d0be

Бюджетът на България за 2021 г. е от изключително значение за това как страната ни ще преодолее кризата. Ние смятаме, че Бюджетът не позволява адекватна реакция на възникналите проблеми в резултат на пандемията и не предвижда необходимата помощ за фирмите, за да могат те да оцелеят, като част от техните загуби от рязкото намаляване на стопанската дейност да се покрият с бюджетни средства, каквато е практиката в повечето страни на ЕС. Това се казва в позиция на Републиканци за България на Цветан Цветанов.

За 2020 г. се очаква бюджетен дефицит от 5,2 млрд. лв., а в Бюджета за 2021 г. е заложен дефицит от 4,9 млрд. лв. или 4,4% от БВП. Бюджетният дефицит, заложен за 2020 г. в размер на 5,2 млрд. лв. (4,4% от БВП) поставя началото на влошаване на икономическата среда в България и води до неизпълнение на неданъчните приходи с 900 млн. лв., както и до завишаване на разходите с 840 млн. лв. Планираната разлика между приходите и разходите за 2021 г. е 4,88 млрд. лв. (3,9% от БВП), което прави повече от 10 млрд. лева общо разлика за тази и за следващата година. Това ще доведе до влошаване на кредитния рейтинг на България и до оскъпяване на кредитирането, а от там до необходимост от повишаване на данъците.

Сериозният бюджетен дефицит е факт, като през 2021 г. се очаква държавата да събере 47,6 млрд. лв. приходи, а разходите да възлизат на 52,5 млрд. лв.

Този бюджет до голяма степен напомня на кризата през 2008г. по време на управлението на премиера Сергей Станишев. В тогавашната криза подобен бюджет беше одобрен отново със завишени приходни показатели, които не бяха постигнати. В последните месеци от мандата си ГЕРБ оставят на следващия кабинет за изпълнение един нереалистичен бюджет, което прави неговата корекция неизбежна.

Глобалната пандемия от COVID-19 прави невъзможно финализирането на процеса по изготвянето на реалистична средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г.

Бюджет 2021 има твърде много пропуски и предвид влошаване на ситуацията с първичната и вторична вълна на COVID-19 не е от полза за обществото. Бюджет 2021 не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични социални харчове, огромен дефицит, дълг и създава впечатление, че приоритет при съставянето му са били единствено предстоящите избори.

Изводите, които правят Републиканци за България са:

През 2021 г. е възможно ситуацията с пандемията от COVID-19 да се влоши значително, което да доведе до необходимост от извънредно осигуряване на ресурси, свързани с лечението на заболелите български граждани. Трябва да се осигури ресурс за форсмажорно извършване на разходи, свързани със закупуване на лекарствени продукти, апаратура, предпазни средства, изграждане на допълнителна леглова база, осигуряване на медицински екипи и други. Нужно е трезво използване на заделения за България ресурс по инициативата на Европейския съюз REACTEU. Това трябва да позволи финансиране на дейности в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19 и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката, както и управление на Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), който представлява ключова програма на Инструмента за възстановяване на ЕС. Не е ясно как правителството си представя икономическата рамка и развитието на икономиката до края на тази и през следващата година. Тази политика при настоящите параметри означава, че през следващата година ще има възстановяване на икономиката с растеж между 3% и 4% на годишна база. Правителството предвижда да има инфлация в рамките на нормалното до 2%, тоест кризата да е отминала. Прогнозираният бюджетен дефицит през тази година ще достигне 5,2%, а през 2021 г. – 5%, като се очаква рязко да намалее под границата от 2% (а именно 1,9%) през 2022 г. и отново да има повишение до 2,3% през 2023 г.

Заложените разходи в Бюджет 2021 са най-високите разходи като процент за годините на целия преход. Увеличаването на разходите в кризисен период не е добра практика и историята е оставила редица примери. В Бюджет 2021 няма заложени буфери, които да преориентират приходите и разходите така, че те да отговарят на една по песимистична реалност. Българските граждани разчитат да бъдат подпомогнати в ситуация на криза. Големият дефицит е риск, че ще се взема дълг да се финансира дефицит, който постоянно ще нараства по 5 млрд. лв. годишно. Това би означавало удвояване на българския външен дълг в рамките на периода 2023-2024 година. Всяко подобно нарастване на дълга води до увеличаване на неговата цена, което пък влошава дълговата ситуация. Резултатът ще бъде недоверие, намаляване на външните инвестиции и реално намаляване на доходите. За да се избегне всичко това, в един момент ще се стигне до възможно увеличаване на данъците.

Ако този бюджет бъде приет и изпълнен така, както е планиран, България влиза в дългова спирала. Настъпва момент да се вземе нов дълг, не за да се противодейства на ефектите от кризата, а за да се плащат стари задължения, което може да доведе до това държавата да остане неликвидна. От 2023-та, освен кризата, държавата ще има и сериозната задача да изплаща средно по 1 млрд. евро годишно за погасяване на облигационните заеми, взети през 2015 и 2016 година.

Съществува риск икономическата криза да прерасне в национална дългова и фискална такава. Съществува реален риск при запазване на планираните разходи този дефицит да бъде много по-голям и да достигне 9 млрд. лева, при сбъдването на няколко рискови фактора. Първият е стагнацията на икономиките заради COVID-19, който ще доведе до много по-ниски приходи от корпоративен данък и от ДДС. Това ще има негативен ефект върху очакваните приходи от данъци върху доходите на физическите лица и от осигурителни вноски, тъй като много хора могат да останат без, или с намалени възнаграждения. Допълнителен удар върху прогнозите на правителството за 2021-а относно приходите от ДДС може да нанесе и нежеланието на гражданите да харчат допълнително. Бюджетните пари за увеличение на възнагражденията ще бъдат изразходвани, но по-вероятно е във времена на криза те да бъдат спестени, вместо да бъдат похарчени за стоки и услуги. Тези опасения се подхранват от факта, че за периода на ограниченията заради пандемията от COVID-19 (от март до септември) депозитите на домакинствата в банките са нараснали с около 2 млрд. лева. Повечето от така наречените антикризисни мерки – увеличаване на възнаграждения за всички в бюджетния сектор, ръст на пенсии, на минимални работни заплати и на минимален осигурителен доход, имат постоянен характер и отмяната им или ограничаването им е трудно постижимо.

Бюджет 2021 трябва да е фокусиран върху възстановяването и бързия икономически растеж. Той трябва да насърчава инвестициите и увеличаването на производителността, трябва да е насочен към спасяване на българските фирми, на българският бизнес и на работните места. Той трябва да е базиран на пакет от бързи структурни реформи. Основните мерки трябва да включват постепенно преминаване от мерки, насочени към компенсиране или облекчаване на неблагоприятните ефекти от пандемията, към мерки, подкрепящи преструктурирането и растежа на икономиката. Гръбнакът на една държава е бизнесът и той трябва да бъде подпомогнат значително, като му бъде предоставена помощ за намаляване на данъчната, административната и регулаторната тежест.

Част от мерките биха могли да бъдат: въвеждане на по-ниски данъци за определени бизнес сектори (подкрепящи работещи и развиващи се предприятия), които са гръбнак на възстановяването и растежа, стимулиране на човешкия капитал и инвестиции, съкращаване на неефективните разходи, структурни реформи, ефективно използване на европейските средства, специален фокус върху привличане на нови инвеститори и бързорастящи компании, които дават квалификация за работа с нови технологии и съответната дигитализация, отлагане на повишаването на минималната пенсия за период от 6 месеца и въвеждането на еднократно подпомагане с ваучери за храна, бърз преход към нови технологични решения, рязко увеличаване на ползването на електронни услуги, повишаване на заплатите само при недостиг на квалифицирани служители (напр. – медицински сестри), ефективно използване на възможностите от Фонда за възстановяване на ЕС като например получаване на средства още през 2021 г. при изпълнение на поети ангажименти и старт на проектите, въвеждане на национални приоритети по отношение на държавните инвестиции и други.

България трябва да последва примера на други държави, които вземат предвид мерки за противодействие срещу кризата предизвикана от разпространението на COVID-19. Германия и Франция, например, използват пакет от мерки с фокус върху инвестиции в зелената енергия, в технологиите, в подкрепа за работещите и бизнеса, в политики с акцент върху прехода на техните икономики към модели за справяне с изменението на климата и др. Нужно е инвестиране в дигитализация за замяна на човешкия контакт в туристическия сектор, инжектиране на ликвидност в сектор туризъм, преструктуриране на сектора „транспорт” и по този начин, контролиране на социалното дистанциране. Това са част от въведените мерки в съседните държави. Не на последно място са и инвестициите в железопътната мрежа, субсидирано закупуване на електрически превозни средства, финансиране на научноизследователска и развойна дейност, дигитализация и прехода към дигитална икономика. Предвиденото повишаване на разходи за администрация, пенсии и надбавки не отговаря на философията за работещи антикризисни противодействия. По-ефективната работеща администрация и бързия старт на оперативните програми за периода 2021 – 2027г. могат да покрият само част от разходните приоритети.

Европейските ресурси могат да се ползват за финансиране на мерките за подкрепа на бизнеса за преквалификация на служителите и за програмите за привличане на нови инвестиции. Основният приоритет за страната трябва да бъде здравеопазването, а също така и съхранението на българският бизнес и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж. Това означава по-висока заетост, социално включване, социално-икономическо изграждане на конкурентноспособна и иновативна икономика, за каквато РБ уверяват, че ще работят.

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

ajax loader

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Ерлинг Холанд каза кой е най-големият талант в света

0 (0) Юсуфа Мукоко е най-големият талант в света, категоричен е избраният наскоро за най-добър млад футболист в света Ерлинг Холанд. Двамата са съотборници в Борусия Дортмунд. "Смятам, че той е най-големият талант в света в момента. Мукоко е много по-добър от мен, когато бях на неговата възраст. Никога не […]
d0b5d180d0bbd0b8d0bdd0b3 d185d0bed0bbd0b0d0bdd0b4 d0bad0b0d0b7d0b0 d0bad0bed0b9 d0b5 d0bdd0b0d0b9 d0b3d0bed0bbd0b5d0bcd0b8d18fd182 d182

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.