Тема на ФАКТИ, част 2: Трябва ли българският президент да бъде и законотворец? Гледната точка на доц. Иво Инджов

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d182d0b5d0bcd0b0 d0bdd0b0 d184d0b0d0bad182d0b8 d187d0b0d181d182 2 d182d180d18fd0b1d0b2d0b0 d0bbd0b8 d0b1d18ad0bbd0b3d0b0d180d181d0ba

През изминалата седмица от ФАКТИ стартирахме най-новата си тема, която, смеем да твърдим, има своето силно обществено значение. Във втора поредна седмица ще Ви представим експертна гледна точка – този път по политически комуникации, по въпроса: Трябва ли българският президент да бъде и законотворец?

Относно този въпрос, днес медията ни дава думата на експерта по политически комуникации и доцент по журналистика – Иво Инджов, който изрази своето мнение и даде ценно предложение, както стори и първият ни събеседник – адв. Емил Георгиев.

d182d0b5d0bcd0b0 d0bdd0b0 d184d0b0d0bad182d0b8 d187d0b0d181d182 2 d182d180d18fd0b1d0b2d0b0 d0bbd0b8 d0b1d18ad0bbd0b3d0b0d180d181d0ba 1

Ето как доц. Инджов коментира идеята за право на законодателна инициатива на българския президент:

"Аз считам, че не е необходимо президентът да има законодателна инициатива, по простата причина, че той може да бъде активен участник в законодателния процес и без да се възползва от такива прерогативи. Знаем, че основното въоръжение на президента в законодателния процес е правото да налага отлагателно вето, което има своята политическа тежест. Още повече е така, когато президентът е личност с характер, изявен политик, който мисли основно за интересите на българските граждани и защитава обществения интерес.

Според мен обаче може да се помисли в посока на това да се промени механизмът, по който се преодолява президентското вето – да стане по-трудно неговото преодоляване. Защото то по правило не е някакъв личен каприз на държавния глава, а цели да коригира недъзи и недомислия в някои закони или пък опит на политически сили или политически конфигурации да приемат такова законодателство, което облагодетелства частни интереси, има лобистки характер или е насочено срещу националната сигурност на България. За това би могло да се помисли президентското вето да се преодолява не с мнозинство на половината от всички народни представители, а с някакъв вид квалифицирано мнозинство – например 2/3 от всички депутати.

Ако се даде възможност на президента да има законодателна инициатива, това веднага ще "отвори шлюзовете" на силни спекулации, че държавният глава, независимо кой е той, прави стъпка към някакъв вид президентска република. Това е един рефрен в България, който вече се изтърка, но винаги може да бъде подхванат отново".

Президентът има и някаква форма на законодателна инициатива и тя се отнася единствено и само по отношение на правото му да инициира конституционни промени, отбеляза събеседникът ни.

"Надграждането на ветото хем ще даде възможност на президентската институция да има по-тежка дума в законодателния процес, хем няма да я въоръжи с инструмент, който може изкуши определени политически сили, откъдето произхожда президентът, или пък самия президент, независимо кой е той, да работи в посока президентска република", каза още доц. Иво Инджов.

Попитан за други способи, посредством които може да бъде раздвижена институцията, експертът по политически комуникации заяви следното:

"Мисля, че от лятото на миналата година, най-късно оттогава, ние наблюдаваме една много активна президентска институция и това се дължи най-вече на категоричната позиция на президента Радев, който преди това дълго време бе най-силната опозиция на управлението на ГЕРБ. А помните и когато тежко въоръжени мъже, пратени от прокуратурата, влязоха в президентството, президентът Радев и вицепрезидентът Йотова слязоха при протестиращите и оттам насетне се видя много ясно, че президентската институция може да бъде активен участник в политическия процес с политическите позиции, които заема президентът, с изказванията и с обръщенията, които отправя.

Има една власт, която, разбира се, не е записана в Конституция, и тя се нарича комуникационна власт на президента. Kaто експерт по масови и политически комуникации така мога да я формулирам. Тази комуникационна власт на президента формално погледнато се състои в правото му да прави обръщения към Парламента и към обществеността. Оттук насетне – от специфичната политическа ситуация, от фигурата на президента и от качествата му като личност зависи той да я изпълни с голямо съдържание така че тази комуникационна власт да му позволява да отправя силни послания, да задава теми за дневен ред, по които да работят политическите институции и да влияе върху общественото мнение за добро".

Източник fakti.bg / Уведомете за фалшива новина

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

МВР и НАП с проверка в „Автомагистрали“ ЕАД

0 (0) МВР и НАП влязоха на проверка в сградата на „Автомагистрали“ ЕАД, съобщават от bTV. По първоначална информация проверката е свързана с магистрала „Хемус“. Полицията обяви още вчера, че започва инспекция на строителството на магистралата. Органите на реда започнаха да търсят техниката и строителните материали за изграждането на магистралата […]
d0bcd0b2d180 d0b8 d0bdd0b0d0bf d181 d0bfd180d0bed0b2d0b5d180d0bad0b0 d0b2 d0b0d0b2d182d0bed0bcd0b0d0b3d0b8d181d182d180d0b0d0bb

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.