На първа инстанция българския съд отхвърли претенциите на Прокуратурата към Възраждане като нямащи отношение към регистрацията на партията, а твърденията ѝ – като необосновани и недоказани.
Жалбата на прокуратурата срещу решението на съда с искане за отмяната му и прекратяване на регистрацията на Възраждане, за пореден път доказва, че моделът на българската прокуратура като структура, съдържание и правомощия е остарял и тоталитарен. В настоящия ѝ модел тя не се ръководи от принципа за върховенство на закона, а от задкулисни зависимости. Поради това Възраждане иска разпускане на прокуратурата в настоящия ѝ вид.
Многократно видяхме обвинението като инструмент за контрол, разправа и създаване на зависимости на финансови и икономически субекти, а в случая с Възраждане – и в опит за разправа с неудобна политическа партия.
От друга страна виждаме как прокуратурата при очевидни престъпления извършва формални „проверки“, които не откриват нарушения а финалните прокурорски актове – за отказ от образуване или прекратяване на досъдебни производства, се превръщат в индулгенции за престъпници.
Съдебната система трябва да бъде реформирана в своята цялост, прокуратурата е само един от нейните елементи, но този елемент има нужда от най-кардинално преподреждане, така че да служи на народа и да пази народа от мафията, а не обратно. Възраждане има виждането как това може да стане и политическата воля да го направи.
По степен на важност проблемите в съдебната система се свеждат до : – независимост, структура на съдебната система, професионално ниво, условия за качествено правораздаване.
Независимостта на съдебната система следва да се реши в няколко стъпки – Висшия съдебен съвет от постоянно действащ орган да се преструктурира в действащ на сесии; Членовете на Висшия съдебен съвет да са само магистрати, избирани от магистрати; Инспектората при ВСС да се избира от магистрати; Председателите на върховните съдилища да се избират от всички български магистрати; Председателите на останалите съдилища да се избират на общи събрания на съответните съдилища
Относно структурата на съдебната система- първото и най-важно нещо е прокуратурата да се изведе от съдебната власт и премине в изпълнителната власт; Главният прокурор да има САМО организационни и ръководни функции; Главният прокурор да се назначава от Министъра на правосъдието; Сигнали за извършени от Главния прокурор престъпления да се подават до Министъра на правосъдието, който чрез жребий да определи състав от трима прокурори / от РАЗЛИЧНИ прокуратури/, които да възложат проверка, съответно образуват досъдебно производство; Да се изключи фигурата на „ младши съдия“, а да се увеличи броя на съдебните помощници; Да се закрие специализираният наказателен съд; Да се създадат наказателен съд, граждански съд и търговски съд , разпределени на територията на страната съобразно броя на разглежданите дела; Изменение на НПК и въвеждане на обжалваемост пред съд на всички прокурорски актове.
Условия за качествено правораздаване – Анализ на разглежданите в страната дела по вид и брой; Определяне на средна норма на натовареност; Увеличаване, съответно намаляване или прехвърляне на бройки между съдилищата така, че да се постигне едновременна натовареност на магистратите; Изготвяне на ежегодна статистика за анализа на разглеждане в страната и определяне на средната норма
Само при независима съдебна система можем да гарантираме реда и законността в страната. Процесът срещу политическа партия Възраждане показва едно, че никой от нас не е в безопасност в държава, в която законите се прилагат избирателно, а институции като Прокуратурата са бухалка в ръцете на властта.
