„Галъп“: 21% признават, че коронакризата е причинила и психически проблеми

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)
d0b3d0b0d0bbd18ad0bf 21 d0bfd180d0b8d0b7d0bdd0b0d0b2d0b0d182 d187d0b5 d0bad0bed180d0bed0bdd0b0d0bad180d0b8d0b7d0b0d182d0b0 d0b5 d0bf

Новите мерки срещу коронавируса по-скоро се приемат добре и може би ще подействат за намаляване на страховете. Обществото обаче продължава да изглежда объркано. Не е малка популярността и на алтернативните прочити на ситуацията. Неяснотата за перспективата води и до сериозни дялове на свидетелства за психични проблеми и травми. 

Това са някои от изводите от телефонен сондаж с 800 интервюта, проведен в периода 27-29 ноември от социологическа агенция "Галъп интернешънъл". Оттам добавят, че тези сондажи очертават важните хипотези в динамично променящия се процес. 

Не е ясна и картината на настроенията по отношение на ваксините. Но ако се имат предвид обичайните невисоки нива на ваксиниране у нас – няколко процента – сега измерените над две пети готовност, са всъщност сериозен дял, се казва в проучването.      

%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%2C%20%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BF

Нововъведените мерки срещу коронавируса в България се ползват по-скоро с подкрепа. Мнозинството в тяхна полза не е голямо, но все пак е налице. 56% ги подкрепят, 42% – не, а има и малко колебаещи се. Вероятно, роля играят и немалките страхове заради тревожната официална статистика.

Очевидно мерките са в състояние да донесат известно успокояване. От гледна точка на общественото мнение мерките явно идват навреме, защото обществото в последните месеци като че ли и самостоятелно достигна до идеята за нови по-строги мерки. През лятото, например, мнозинство от над 60% беше против втвърдяването на мерките, въпреки нарастващите и тогава случаи. Към началото на ноември обаче мненията „за“ и „против“ втвърдяване на мерките вече бяха поделени равно. Без да има особено мнозинство в подкрепа на втвърдяване, това все пак показа, че сериозните числа при новозаразените, а и примерите от чужбина, карат и българите да „свикват с мисълта“, че ново затягане е въпрос на време. 

Близо две трети от запитаните се съгласяват, че кризата с COVID-19 на практика е объркала живота им. 42% не смятат така, а има и малко, които се затрудняват да определят. 21% от запитаните пък казват, че имат познати или близки, които в резултат на кризата с COVID-19 имат психически проблеми. Тези дялове не са малки и свидетелстват ясно какви щети може да нанесе нагнетяването на допълнителна паника в такива моменти. 

Тя пък на свой ред произтича и от неяснотата кога да се очаква краят на кризата. При директен въпрос за очакванията в тази посока, най-голямо натрупване (32%) е в опцията „повече от една година“.

Надеждата на 25% е, че кризата ще отшуми до пролетта, 16% избират „до лятото“, 3% допускат завършекът да e през есента, а 9% – в края на 2021 г. Останалите признават, че не могат да определят. Това е сериозно отрезвяване спрямо началото на лятото, когато около 60% вярваха, че ще има нормализация до края на годината. С ръста на случаите по-късно през лятото, този дял спадна до около една трета още през юли.

%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D0%BA%D0%B0%2C%20%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D1%8A%D0%BF%2C%201

Оптимизмът през лятото се дължеше и на сезонни фактори, и на динамиката на разпространение на вируса, но и на сериозната гласност, която алтернативни разкази за ситуацията придобиха. И сега два равни половини (при известен дял колебаещи се) приемат или отхвърлят философията, олицетворена от доц. Мангъров. Дяловете на одобрение за алтернативната гледна точка никак не са малки. Те показват, ако не разделено, то поне сериозно объркано общество.

Дяловете на одобрение на официалната гледна точка все пак надделяват. Във философията, символизирана от проф. Мутафчийски, все пак одобрението продължава да е малко по-добро – казано общо, пет към три, с известен дял колебаещи се.

Това вероятно се дължи и на факта, че, например, последните мерки бяха обявени изцяло от щаба, а не толкова от политици. По традиция, оценките за професионалистите са по-високи от оценките за политиците в кризата. На този фон, министърът на здравеопазването се ползва и с позитива, че е лекар, и се приема и като професионално лице.    

Неизвестността прави така, че мненията да са разделени дори по въпроса за ваксините: на въпроса „Бихте ли се ваксинирали срещу Ковид, когато има одобрена ваксина?“, „да“ казват 43%, но 48% казват „не“. Останалите се колебаят. Тук обаче не бива да се избързва с изводите. На фона на обичайно ваксиниращите се у нас няколко процента, делът от 43% принципна готовност не е малък. В отговорите сигурно се отразява и социална желателност, но все пак повече от двама на всеки петима не е малка честота.

Източник clubz.bg / Уведомете за фалшива новина

ajax loader

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Борисов свика спешно съвещание: Да не съм чул, че няма пари!

0 (0) През изминалата седмица над 12 000 души са излекувани от COVID-19. София излиза от областите с най-висока заболеваемост. Лечебните заведения са обезпечени с необходимите медикаменти и защитни облекла. Подготвя се националният ваксинационен план. Това стана ясно по време на днешното работно съвещание, което свика министър-председателят Бойко Борисов с […]
d0b1d0bed180d0b8d181d0bed0b2 d181d0b2d0b8d0bad0b0 d181d0bfd0b5d188d0bdd0be d181d18ad0b2d0b5d189d0b0d0bdd0b8d0b5 d0b4d0b0 d0bdd0b5 d181

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.