Борисов пак настъпи мотиката с еврото

baner
Споделете тази статия с вашите приятели!
()

Дали премиерът не казва, че гроздето е кисело, защото е получил сигнали, че няма да ни поканят в чакалнята.

baner-zdrave

Вече сме и в международните новини. Въпреки че при нас напоследък е прието да се пускат фишеци в медиите, за да се тества общественото мнение по даден въпрос, с големите новинарски агенции по света не е така. Там казаното от премиери се приема за чиста монета и за сериозна политическа заявка. А техните материали се четат от бизнес и политическите елити навсякъде, включително в страните от Западна Европа, от които уж чакаме политическо решение за членство в Банковия съюз, ERM II, Шенген и Еврозоната. Така че вероятно в момента започва едно пренастройване по въпроса на политическо ниво при тях, което за съжаление няма да спре, ако утре премиерът реши да каже обратното, защото “медийният тест” на тезата в български условия е бил неуспешен. Пренастройването ще започне и в централите на големите компании, които евентуално са мислили за инвестиции в България. На това се казва “да се простреляш сам в крака”…

за какъв консенсус за еврото говори премиерът?

Трагичен анонс, който ще стане чудесен повод някои европейски държави да обявят, че България няма нужда да се интегрира в Еврозоната, защото сама не иска и не е готова политически. Позиция, която може и да е продиктувана от предварителна информация на правителството, че политическото решение за членство на България в ERM II може да се отложи. И бием отбой уж по наша инициатива, с безумния аргумент за някакъв “консенсус”. На кого, за какво? Защо информацията за тези “преговори”, засягащи пряко всеки български гражданин и всеки български бизнес, е

грижливо пазена в много тесен кръг?

Business Here

Искат ли българите да живеят като западноевропейци? Искат ли да бъдат третирани и уважавани като западноевропейци, или искат да мачкат в ръце каскета по опашките на летища и разни общински гишета в градчетата и селцата на Европа, като хора втора ръка, почти неразлични от африканските и близкоизточни емигранти? Искат ли държавата им да участва във важните решения за бъдещето на Европа, или да е винаги потърпевша от тях?

Искат ли да могат да работят навсякъде в Европа и децата им да учат навсякъде в Европа, или ги влече перспективата за бъдеще като на Молдова, Беларус, Македония, Сърбия и Босна? Искат ли сериозни чужди инвестиции и първокласни работодатели, плащащи данъци и осигуровки на държавата и средноевропейски заплати в евро, или искат да зависят от силните на деня и техните бизнес приятели, за да нахранят семействата си с мизерната заплата от държавната или общинска службица, или от конюнктурна фирма, работеща само с обществени поръчки? Искат ли имотите им да поскъпват с търсене от чужди купувачи? Искат ли в България да има все повече платежоспособни европейски туристи?

Искат ли цените на основните и най-скъпи вносни стоки, като автомобили, бяла и черна техника и т.н., да намалеят значително? Искат ли ниска инфлация и силна конкуренция във всички пазарни сегменти, гарантираща на потребителите качество на най-ниски цени? Искат ли лихвите им по кредитите да са още по-ниски за още по-дълго време? Искат ли банките им да са надзиравани от истински професионален, строг и независим надзор, за да няма още казуси като КТБ?

Искат ли политиците им да не могат да харчат безконтролно,

защото трябва да се съобразяват с Маастрихтските критерии? Искат ли да могат да планират живота си поколение напред, без да се притесняват от хиперинфлация, банкови кризи и нови визи? Искат ли децата им да се чувстват свободни и пълноценни граждани на Европа и част от западната цивилизация, или искат още едно поколение българи с балкански и “евразийски” комплекси? Искат ли България да е “в една лодка” с държави като Германия, Франция, Белгия и Холандия, или с държави като Русия и Турция? Искат ли да са част от политическото и икономическо сърце на Европа, гарантиращо националната сигурност и просперитета на държавата в дългосрочен план, или желаят България да деградира до квази-държава и просто “сфера на влияние” на някоя бивша империя – Съветска или Отоманска?

Кой точно български гражданин и коя политическа партия, освен получаващите руски пари, е против тези неща, за да се търси “консенсус”? И наистина ли иска Борисов да търси консенсус точно с тези хора? В името на какво? За няколко привидни процента повече на следващите избори да се заложи бъдещето на поколения българи? От страх пред жълтата преса, раздухваща днес користно страховете на невежите? Или поради зависимости от хора, представляващи чужди, антиевропейски интереси? Кога и как изведнъж (западно)европейските народи станаха основни врагове за българите? Как основната и най-важна национална стратегическа цел, обявявана като такава от последните поне 8 български правителства – интеграцията на България в сърцето на Европа, изведнъж се слага “на полусъединител” и премиерът се чувства “длъжен да намали темпото”? Силно се надявам, като се наспи добре, утре да заяви, че е разбран погрешно и че “темпото” всъщност ще се увеличи.

И не – България не е нито Дания, нито Швеция, нито дори Полша, Чехия или Унгария. Може би е имала малък шанс да стане като тях преди 1944 г. Новият шанс да станем като тези държави е днес. И ако го пропуснем, един ден ще се говори за този период в учебниците по история като за втори 9-ти септември. Защото перспективата на държавата ни извън Европа (каквото ще значи на практика оставането ни извън Еврозоната и Шенген) не е като на Швейцария, Великобритания или Норвегия. А като на Босна, Молдова и Македония. Или още по-зле:

като на нечий протекторат в стил Беларус или Армения.

С всички произтичащи от това последствия за съдбите на хората на тази територия. Чертаещите такова бъдеще за децата ни спокойно могат да бъдат наречени национални предатели.

копирано: vestnikutro.com

Борисов пак настъпи мотиката с еврото 1

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating / 5. Vote count:

Последвай ни и във фейсбук

Споделете тази статия с вашите приятели!
covid-19
Next Post

НАП подготвя нови промени при касовите апарати

() Националната агенция за приходите (НАП) се съгласи да удължи времето, в което касовите апарати в търговските обекти могат да работят дори при наличие на технически проблем, ограничаващ връзката със сървърите на Агенцията. В момента фискалните устройства имат право да работят „автономно“, а сега приходната агенция ще удължи този срок […]
касов апарат