1,6 млн. българи под прага на бедността, 17% от децата не празнуват рожден ден заради безпаричие

Споделете тази статия с вашите приятели!
()
bednost

Над милион и половина български граждани са живели в бедност през 2019 г., показват публикувани днес данни на НСИ.

baner-zdrave

Под линията на бедност за страната м. г. (413.04 лв. на човек от домакинство) са 1.586 млн. души. Те са 22.6% от населението. Спрямо 2018 г. линията нараства със 17.6%, бедните са с 0.6 процентни пункта повече.

58.9% от безработните са бедни. При мъжете рискът от това е с 14.2% по-голям, отколкото при жените.

За 1 г. бедните работещи между 18 и 64 г. намаляват с 1.1 процентни пункта до 9.0%. При тези на непълно работно време рискът от бедност е приблизително 4 пъти по-висок, отколкото при работещите на пълно работно време. При работещите жени е с 1.5 процентни пункта по-нисък, отколкото при мъжете, показват още данните.

От образователното равнище зависи много дали има риск да изпаднем в групата на бедните работещи. Най-висок е делът им сред хората с начално и без образование – 55.5%. Работещите бедни висшисти са 2.5%.

Business Here

Най-висок е делът на бедните сред живеещите сами хора на възраст над 65 г., самотните родители с деца и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2019 г. в сравнение с 2018 г. има при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца – с 4.6 процентни пункта.

Делът на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и с двама възрастни под 65 г. (13.5%). При живеещите сами жени рискът е с 14.5 процентни пункта над този при мъжете.

В данните по този въпрос има известна условност, тъй като хората сами определят дали са българи, роми, турци и отговарят на този въпрос само ако желаят. Те могат да посочат както „Не желае да отговори“, така и „Не се самоопределям“. И все пак данните показват, че през 2019 г. най-висок е делът на бедните самоопределили се като роми – 64.8%, а най-нисък – на българите – 16.7%. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (55.2%), а при ромската – безработните (36.6%). При работещите най-висок е делът на бедните роми – 27.5%, при 24.0% работещи бедни турци и 22.0% българи.

И при трите основни етнически групи колкото по-висока е степента на образование, толкова по-малък е рискът от бедност. При хората без образование или с начално той е 24 пъти по-висок, отколкото при българите висшисти. 57.3% от определилите се като роми с начално и без образование са бедни, а при висшистите няма нито един беден.

От какво се лишаваме?

Най-много хора се затрудняват да посрещнат неочакван разход със собствени средства (36.5%). 35.4% не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 30.1% са изключили парното, защото не могат да го плащат. Покриването на останалите сметки по дома затруднява 29.3%.

През 2019 г. 19.9% от населението живее в материални лишения (тоест налага си ограничения по 4 от 9-те показателя в анкетата на НСИ).

Това варира в зависимост от етническата група. При българите най-висок е процентът на тези, които не могат да посрещнат неочаквани разходи – 32.4%, а при ромите най-голяма е групата на тези, които не могат да си позволят консумация на червени меса, пиле или риба през ден – 68%. При турската етническа група 51.1% не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома.

Ограничения в 4 от 9 показателя имат 14.8% от българската етническа група, 22.1% от турската и 63.0% от ромския етнос.

Деца, които живеят в лишения

През 2019 г. 27.5% от децата до 17 г. в България са били изложени на риск от бедност. Те са с 0.9 процентни пункта повече от 2018 г. Социалните помощи са намалили риска от бедност сред децата с 12.4 процентни пункта.

Приблизително 7 от 10 деца (68.3%) на родители са с начално или без образование живеят в бедност. Приблизително 16 пъти по-малко (4.3%) са децата на висшисти в риск от бедност. При децата на родители със средно образование рискът е 7 пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Делът на децата в материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 39.9%, а за 4.6% от децата нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Данните показват, че 14.2% нямат място, където да учат; семействата на 31.3% не могат да и позволят да ги пратят на училищна екскурзия; за 17.4% няма пари за празнуване на рождения ден; 21.9% не разполагат с образователни игри у дома; 33.8% нямат екипировка за игра навън, като ролери, колело, кънки; родителите на 24.2% от децата не могат да им купят книги; 26.2% нямат втори чифт обувки за сезона.

През 2019 г. 40.6% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност. През 2019 г. относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) e, както следва: 30.5% от българската етническа група, 45.4% от турската етническа група, 83.1% от ромската етническа група и 28.1% от друг етнос. Нито една потребност на децата (ограничения за всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 2.0% от българската етническа група, за 2.7% от турския етнос и за 18.9% от ромската група. Около 25% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 29.2% за децата от турската етническа група, 70.4% – от ромската етническа група, и 29.6% – от друг етнос.

Региони – най-бедни са в Сливен

При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво – 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. Той показва, че най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Монтана и Пазарджик – съответно 268 и 292 лв., а най-високата – в област София (столица) (589 лв.), следвана от областите Перник (475 лв.) и Стара Загора (459 лeвa).

106 000 безработни от началото на кризата, 90% с основно образование.
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен – 30.1%, Кюстендил – 28.8%, Враца – 27.7%, и Ямбол – 27.4%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен – 14.3%, Благоевград – 16.5%, София – 16.8%, и Ловеч – 18.5%.

Линията на бедност за 2019 г. нараства спрямо 2018 г. във всички области, най-много в областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (с 34.7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра (с по 33.4%), най-малко – в Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%) и Хасково (с 8.8%).

Област Плевен е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете – 11.8%, а с най-високо равнище е област Силистра – 28.8%. В област Благоевград жените са с най-ниско равнище на бедност – 15.6%, при 31.6% за областите Кюстендил и Сливен.

В областите Габрово, Русе, Смолян, Ямбол, София, Хасково, Кюстендил и Варна относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете. В осем области – Монтана, Враца, Велико Търново, Видин, Кърджали, Благоевград, Пазарджик и Силистра, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Източник: dir.bg

1,6 млн. българи под прага на бедността, 17% от децата не празнуват рожден ден заради безпаричие 1

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating / 5. Vote count:

Последвай ни и във фейсбук

Споделете тази статия с вашите приятели!
covid-19
Next Post

Румен Радев удари тежко по Бойко Борисов в сутринта на 1-и май

() В тези сложни времена Празникът на труда е повод да си спомним силата на солидарността. Това се посочва в поздравление на президента Румен Радев по случай Международния ден на труда и работническата солидарност – 1 май, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. „Уважаеми сънародници, днес светът отбелязва Международния ден […]
rumen-radev