Как антилобистка поправка за частните болници изчезна напът за парламента

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!
0
(0)

d0bad0b0d0ba d0b0d0bdd182d0b8d0bbd0bed0b1d0b8d181d182d0bad0b0 d0bfd0bed0bfd180d0b0d0b2d0bad0b0 d0b7d0b0 d187d0b0d181d182d0bdd0b8d182

Разследване на Генка Шекерова за "Свободна Европа"

Може ли държавната болница в града Х да плати 10 лева за едно лекарство, а частната болница в същия град да плати 100 лева за абсолютно същото лекарство? Не само че може, но даже е законно. Заради тази "вратичка" Европейската комисия започна процедура срещу България. По този начин се "източват" и събраните от всички здравни осигуровки. И точно когато правителството реши да затвори тази вратичка, поправката в закона изчезна. Така изглежда тази история, в която много хора не поискаха да застанат с имената си.

В началото на година бившият вече управител на Националната здравноосигурителна каса д-р Дечо Дечев изнесе данни за системно ощетяване на публичния фонд в полза на частни болници. Причината е поправка в Закона за обществените поръчки, според която частните болници, които работят с касата, т.е. с обществен ресурс, не трябва да правят публични търгове, когато купуват лекарства и консумативи. Дечев даде за пример как за едно и също лекарство, на един и същи производител, здравната каса е платила на частна болница седем пъти по-висока цена. Така събраните от здравните вноски на всички български граждани пари изтичат в частен интерес.

Тогавашният здравен министър Кирил Ананиев пое ангажимент да поправи това и в началото на октомври Министерският съвет реши правилата да важат както за частни, така и за държавни болници. Правителството прие проект за такава промяна в закона. Няколко дни по-късно обаче точно този текст е изчезнал от проекта, внесен за обсъждане в Народното събрание.

Скандалът

Голяма част от приходите на частните болници са по клинични пътеки на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Преди и те бяха задължени да правят открити търгове, за да се купуват лекарства на възможно най-изгодните цени и да се пестят общите ни пари в касата. През 2016 г. обаче депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов и група народни представители от различни партии – Реформаторски блок, Патриотичен фронт, АБВ и ДПС, внасят промяна в закона, която освобождава частните болници от това задължение.

През януари тази година беше проведено изслушване в парламента на тогавашния председател на НЗОК д-р Дечо Дечев и министъра на здравеопазването по това време Кирил Ананиев. От изслушването стана ясно, че в Европейската комисия е образувано производство срещу България за нарушение на Договора за функционирането на Европейския съюз. Поискано е частните лечебни заведения, които работят с публични средства, да обявяват обществени поръчки така, както правят и държавните болници.

От сайта на Европейската комисия става ясно, че срещу България продължава процедурата за нарушение във връзка с обществените поръчки. Според източник от Брюксел по време на проверките "Комисията регистрира няколко жалби, според които националното законодателство на България, транспониращо директивите, изглежда несъвместимо с разпоредбите в тях”.

През януари 2019 г. Европейската комисия е изпратила официално уведомително писмо до България. На 28 ноември следва допълнително официално уведомително писмо. “Българските власти надлежно отговориха и на двете писма. Комисията е в контакт с институциите в България, за да отстрани оплакванията”, казва източникът на Свободна Европа.

Първо действие: изчезването

На заседанието си на 7 октомври тази година Министерският съвет е разгледал предложение за изменение на Закона за обществените поръчки. Според него частните болници също трябва да правят обществени поръчки в търсене на по-добра цена за лекарствата и консумативите, плащани от НЗОК. В мотивите на законопроекта пише, че се прави “прецизиране на изисквания, произтичащи от европейското законодателство с цел осигуряване на съответствие по отношение на кръга на възложителите”.

От документите към публичното обсъждане на измененията става ясно, че срещу поправката за частните болници са били Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Националното сдружение на частните болници и Българската болнична асоциация. Правителството отхвърля възраженията им с аргумента, че “изменението на закона е продиктувано от разбиранията на Европейската комисия”.

От стенограмата от заседнието на правителството и публикуваните решения става ясно, че текстът за задължението на частните болници да правят търгове е гласуван. “Така лечебни заведения, които са изцяло частна собственост, но се финансират с повече от 50 на сто от държавния и/или общинския бюджет, или от бюджета на НЗОК, попадат в кръга на възложителите”, се казва в прессъобщение на Министерския съвет от датата на гласуване на поправката.

Между проекта, който е внесен, разгледан и одобрен на заседанието на Министерския съвет, и този, който внесен от Министерския съвет за гласуване в Нардното събрание, обаче, има съществена разлика.

Второ действие: замяната

Свободна Европа изпрати въпрос до правителствената пресслужба по каква причина ключовата поправка липсва във внесения от Министерския съвет законопроект, но не получи контретен отговор. Вместо това в писмото на пресцентъра се казва, че “аналогична промяна ще бъде реализирана чрез Закон за бюджета на НЗОК за 2021 г., с което ще бъде постигнат търсения резултат касата да заплаща лекарствени продукти на всички лечебни заведения на еднаква цена”.

В новия проект на правителството се предвижда, че НЗОК заплаща за лекарствата по-ниската стойност от договорената в рамковите споразумения, сключени от министъра на здравеопазването. “По този начин се осигурява контрол над цените на лекарствени продукти, търгувани между частни субекти (болници – търговски дружества и търговци на лекарствени продукти), но заплащани с публични средства”, казаха от пресцентъра.

Юрист от държавна болница, пожелал анонимност, коментира пред Свободна Европа, че новите намерения на правителството "не могат да решат основния проблем по казуса – необходимостта частните лечебни заведения в страната да се превърнат във възложители на обществени поръчки”.

“Ако частните болници придобият статута на възложители на обществени поръчки, […] те няма да могат да сключват такива договори с лица, с които се намират в конфликт на интереси по смисъла на Закона за обществените поръчки, а той препраща към Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Според юриста, една такава забрана за частните болници ще означава много сериозно препятствие за сключването на спекулативни сделки с контролирани фирми.

Друга важна разлика е, че "изчезналият" текст щеше да задължи частните болници да осигурят публичност на голяма част от разходите чрез публикуване на информация в регистрите на Агенцията за обществените поръчки.

Ако България не изпълни препоръките на Европейската комисия и не направи равнопоставени частните и държавните болници, когато харчат обществен ресурс, наказателната процедура ще продължи. Това означава финансови санкции срещу страната.

Уведомете за фалшива новина

ajax loader

Как ще оцените статията?

Кликнете на звездичката, за да оцените

Average rating 0 / 5. Vote count: 0

Последвай ни и във фейсбук

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Супергрупата SIXX A.M. - с ново видео, с много кино и едно страхотно соло

0 (0) И да, има размазващо страхотно соло на китара на DJ Ashba – някъде след третата минута… Както и може да се очаква! Групата от суперзвезди SIXX.A.M. (игра от имената на Nikki Sixx – бас, DJ Ashba – китара и James Michael – вокал, пиано) пуска видео на парчето си Belly […]
d181d183d0bfd0b5d180d0b3d180d183d0bfd0b0d182d0b0 sixx a m d181 d0bdd0bed0b2d0be d0b2d0b8d0b4d0b5d0be d181 d0bcd0bdd0bed0b3d0be d0bad0b8

Абонирай се за новини

НЕ ПРОПУСКАЙТЕ НОВИНИТЕ

Научете първите новините в България и Света !

Ние НЕ пращаме спам! Прочетете нашата политика за поверителност за повече информация.