Архитектката Дора Иванова продължава кампанията си за възстановяване на паметника на Бузлуджа. Паметника на БКП. Това пише във "Фейсбук" Георги Даскалов.
Запознах се с тази жена преди години, когато бях главен редактор на новините на „Евроком“. Тя тогава тепърва прохождаше с тази идея, а сега вече с нея е Будител, усвоител на пари и уважаван човек.
Още тогава ѝ казах – да се възстановяват комунистически паметници не е детска игра, пърформанс, забавление. То е все едно да се възстановяват нацистки символи в Германия.
Г-жа Иванова, живяла години в Германия, ми отговори – не, не, нацизмът е зло. Комунизмът не е. И ние трябва да съхраним това наследство.
А мозайките, ах, мозайките…
Не става дума да разрушаваме тези паметници, не.
Но и ми се види прекалено да даваме пари да ги съхраняваме, особено за този мегаломански строеж посред Балкана, на знаково за България място.
Не знам колко пари – държавни и частни – е успяла госпожа Иванова да вземе за проекта си за възстановяване на Чинията.
Но те не само се дават напразно. А и вредно.
Тези няколко милиона, които ще идат – и идат – за ремонта на това капище – биха имали повече смисъл, ако бъдат дадени за възстановяване на хилядите български къщи из българските села, които са изоставени, рушащи се, плачещи.
За които наследниците нямат достатъчно пари, за да поддържат. Но не са докопали до машината – пропагандна, държавна, която налива пари за Бузлуджа.
На тези наследници – и техните родители, баби, дядовци – са им извадени пари от джоба, за да построи БКП този кич, тази чиния.
А сега – косвено и пряко – ще трябва да дадат още.
Възстановяването на макар и една селска къщица би имало повече смисъл от наливането на милиони в Чинията.
Но това не е кауза, достойна за нова България.
Която – за мен неразбираемо – продължава да се прехласва по комунизма.
