Дилемата дали т.нар. правителство на промяната ще мине с подкрепата на т.нар. партии на статуквото ще бъде решена в петък. Тогава “Има такъв народ” (ИТН), получили първия проучвателен мандат, ще представят състава на кабинета, след като известиха своя кандидат за премиер – 44-годишния депутат с диплома по философия и опит в частния бизнес Пламен Николов.
В очакване на развръзката
Интересни събития ще предшестват петъчната кулминация. От ИТН и политическите сили, с които доскоро се брояха в една чета – “Демократична България” (ДБ) и “Изправи се БГ! Ние идваме!”, ще преговарят за подписване на политическо споразумение с формулирани приоритети. И БСП настоява за подобен политически договор с партията на Слави Трифонов, скрепен с подписи. Технологията на подкрепата не е ясна – дали чрез двустранни споразумения на ИТН с всяка партия, или чрез обща договорка.
Всъщност изобщо не е сигурно дали ще има такива споразумения – макар в първата си телевизионна изява кандидат-премиерът да заяви, че ако е необходимо “обвързване”, ще го направят. Българската политика помни споразумението от 2014 за втория кабинет на Бойко Борисов, под което се подписаха коалиционните партньори на ГЕРБ. Заявките за “прекратяване на партийната намеса и лобисткото вмешателство в дейността на съда и прокуратурата” и за “въвеждане на механизъм за публичност, прозрачност и обществен контрол върху работата на главния прокурор” така и си останаха само на хартия.
ИТН коалиционни партньори не търси, ще прави “правителство на малцинството”. Но ДБ и формацията на Манолова настояват както за споразумение, така и за предварително съгласуване на кандидат-министрите. По БНР съпредседателят на ДБ Христо Иванов отиде и по-далеч, говорейки за “механизъм за взимане на партньорски решения”. А подобна идея излиза извън рамките на обикновено споразумяване. Хипотетично тя предполага лидерски формат от типа на познатите коалиционни съвети, който да е “шапка” на правителството.
Ябълката на раздора: кой да е министър
Няколко часа след изявлението на Иванов по БНР, в интервю, излъчено във Фейсбук, лидерът на ИТН Слави Трифонов обяви, че всъщност ставало дума за постове. “Аз знам какво искат. Те искат постове, въпреки че твърдят, че не искат”, каза Трифонов, споменавайки като особено “апетитни” МРРБ, МОСВ и Министерството на финансите. Въпреки някои общи приоритети като смяната на главния прокурор и преизчисляване на пенсиите, ДБ и партията на Трифонов очевидно все повече се раздалечават. Повод стана отказът на ИТН да поканят служебните министри Кирил Петков и Асен Василев в бъдещо правителство, макар да ги бяха канили за първия си, вече оттеглен кабинет. Нова покана е химера след скандалите в парламента, където от ИТН, едновременно с ДПС, се усъмниха в интегритета на Петков и Василев. Христо Иванов пък изрази недоверие в качествата на номинирания за премиер: “Очаквахме човек, който може да лидира трансформацията на България”, заяви той по БНР.
Напрежението между ДБ и ИТН – единствените, успели да увеличат електоралната си тежест на 11 юли, се усети още в предизборната кампания, когато в социалните мрежи се сблъскваха по темите “умно-красиви” и “чалгари”. Раздалечаването взе нов връх след отказа на ИТН да покани флагманите на служебния кабинет и след упреците за “дългата ръка на ДПС” зад партията на шоумена. Сега разривът се задълбочава още повече, а Трифонов дори обвини Иванов, че си придава твърде голяма тежест: “Първата политическа сила прави правителство на малцинството и г-н Христо Иванов има възможността или да го подкрепи с неговите колеги, или да не го подкрепи. И след това ще се случи това, което ще се случи”.
По БНР пък съсобственикът на “Икономедиа” Иво Прокопиев коментира, че 350-те хиляди гласа за ДБ не са просто статистика – “това е интелектуалният и бизнес елит на държавата и ако той не е представен в парламента, се стига до това, до което се стигна – пълна подмяна на идеята за демокрация и пазарна икономика”.
Ако "партиите на промяната" не се разберат
Наред с технологията на подкрепата и кадровите разногласия, препъникамък пред формирането на парламентарно мнозинство ще се окажат и различните механизми за постигане на иначе сходни цели. Всички искат например е-правителство, но ИТН предлага и намаляване на броя на министерствата. Приватизация на ББР не е на дневен ред, но е предизвикателство как да се реформира, да подпомага ли стартъпи, което е рискова инвестиция, или да се фокусира върху малките и средни предприятия. Няма единомислие и по здравната реформа. ИТН и БСП споделят разбирането болниците да не са търговски дружества, но за демонополизацията на НЗОК има различни възгледи. Социалистите не я приемат, докато ДБ е за навлизане на частни застрахователни фондове и приватизация на държавните и общинските болници. ИТН също е за демонополизация, но по друга схема.
Различията ще проличат и при обсъждането на Националния план за възстановяване, внесен от служебния кабинет – от ИТН смятат сериозно да го ревизират, независимо от забавянето. Сблъсъци се очертават в стълба “Зелена България”, където са проектите за декарбонизация на икономиката и енергетиката. Кои въглищни централи ще бъдат включени в обхвата на новата инфраструктура за доставка на газ/водород, в кои тецове ще има заместващи мощности на природен газ, повече за саниране ли да има, или за ВЕИ. И още, и още. Ако т.нар. партии на промяната не се разберат, а Борисов удържи на думата си ГЕРБ да излязат от пленарна зала, “за да намалим кворума и да си изберат правителство”, новият кабинет може да бъде одобрен само от ИТН и БСП. А ДПС ще ръкопляскат. Подобно решение ще е триумф за Борисов и унижение за провалилите се. Христо Иванов каза, че от ДБ не затварят вратата и ще изчакат “до последния възможен технологичен момент”. Сигурно и ИТН чакат – на тяхната си врата. А всички вкупом декларират, че не ги е страх от трети избори. Това “безстрашие” се пише на сметките на суверена.
Автор: Емилия Милчева
