След направен анализ една трета от нередностите по ОПИК са открити в Северозападния регион на България. Те са 94 на брой със стойност на корекция 24 млн. лв. Най-много са свързани с провеждането на обществени поръчки и начина, по който се закупуват средства за активи. Това каза министърът на икономиката Даниела Везиева на брифинг по повод констатирани нарушения по проекти по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“.
„Общо по програмата са сключени 2 913 административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на стойност 2 063 млрд. лв.“, каза още тя. Проверка показва още, че част от дружествата, подпомогнати с пари от Европа, са спрели дейност след приключване на проекта. По нейни думи икономическата среда в Северозапада не се е подобрила, въпреки насочените там грантови средства.
„94 броя от общо регистрираните 333 броя нередности по ОПИК са във връзка с установени нарушения по проекти с място на изпълнение – Северозападен регион, а останалите – 239 броя от регистрираните нередности са по проекти с място на изпълнение – извън Северозападния регион“, каза още министър Везиева.
„Не отчитаме косвените ефекти, които търсихме в Северозападния район. Не се е подобрила нито икономическата среда, нито е намаляла вътрешната миграция“, подчерта министър Везиева. Тя допълни , че в следващите мерки, които са предвидени по новия програмен период и по Плана за възстановяване, ще се разработят допълнителни мерки за контрол, които да дават по-добра ефективност.
Министърът на икономиката подчерта, че най-честите нарушения са регистрирани при фирми, които регистрират, че работят със софтуери в региона, а всъщност работещите са на други места. Други констатирани нарушения са с проекти за разработване и внедряване на иновации в предприятия, закупуване и разработване на софтуери, каза още тя.
По време на брифинга стана ясно, че към момента са заведени 2 досъдебни производства срещу некоректните фирми и са предадени на европейската прокуратура.
В отговор на журналистически въпрос относно оповестените през тази седмица промени в директорския борд на ДКК, служебният министър на икономиката подчерта, че продължава политиката на прозрачност и на осветляване на недобрите практики в холдинга.
„Надявам се вече с новите членове на Съвета на директорите на Държавна консолидационна компания (ДКК), назначени след конкурс, Министерството на икономиката да има вече повече възможности за контрол върху държавните дружества под шапката на ДКК.
По думите ѝ продължават конкурсите за смяна на членовете на борда на директорите на ВМЗ Сопот, както и проверките за законността на ремонтите на язовирите, изпълнявани от „Монтажи“.
